Държавата с едната ръка взема каквото е присъдила с другата. Такъв коментар прави Европейският съд по правата на човека в постановеното си вчера осъдително решение срещу България.
В него съдът в Страсбург констатира, че баща и дъщеря, осъдили общината за нелепата смърт на тяхната съпруга и майка, на практика са били лишени от справедлив съдебен процес. А причината за това е, че обезщетението, което им е присъдено (без лихвите), е по-малко от таксите, които са им събрани по делото, когато се разразила буря, огромен клон паднал върху нея и я убил, пише lex.bg.
Малко преди това общината била разпоредила изсичане на клони, но поради немарливост и некомпетентност бил оставен един успореден на улицата и почти без опора. Именно той убива Мария Чорбаджийска.
Съпругът и дъщеря ѝ завеждат дело по Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани (сега Закон за отговорността на държавата и общините за вреди). Искът им е срещу държавата, община Пловдив и двама души. Те претендират за обезщетение от 2 млн. лв. за морални вреди и още 200 000 лв. имуществени вреди.
Историята на делото е доста усложнена, но най-общо може да се каже, че започва като първата инстанция – Пловдивският окръжен съд, отхвърля изцяло иска. След като делото два пъти стига до Върховния касационен съд Апелативният съд в Пловдив присъжда 100 000 лв. на бащата и дъщерята и ги осъжда да платят 126 000 лв. държавна такса за отхвърлената част от иска им. Все пак, тъй като по присъдената им сума текат лихви, през март 2011 г., когато общината окончателно плаща, те получават близо 268 000 лв.
Повече от половината от присъденото им обезщетение обаче те „връщат“ обратно на държавата под формата на съдебни такси. Така се оказва, че им остават 121 000 лв., т.е. по малко повече от 60 000 лв. на човек.
Случилото се по това дело е отпреди въвеждането през 2008 г. на проста такса от 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица по делата за вреди срещу държавата и общините. То е плод и на това, че апелативният съд преквалифицира иска на бащата и дъщерята по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, което те разбират едва с постановеното от него решение и са поставени пред свършен факт, че трябва да платят 4% върху отхвърлената част от претенциите им. Така никога не им е дадена възможност да поискат да бъдат освободени от държавна такса.
Според съда в Страсбург в случая е нарушено правото им на справедлив съдебен процес и затова той осъжда държавата да им плати близо 14 700 евро (обезщетение и разноски).
В решението си ЕСПЧ отбелязва, че приложимото българско право за съдебните такси преследва законната цел да финансира съдебната система и да действа възпиращо за завеждането на несериозни искове. Но напомня, че вече е констатирал прекомерност на таксите по дела срещу държавни органи у нас. И подчертава, че вече е заявявал, че правилата за определяне на съдебните разноски трябва да са такива, че да избягват прекомерното натоварване на ищците, когато претенциите им срещу държавата са обосновани. „Тъй като е парадоксално, че с налагането на различни такси държавата взема с едната ръка това, което е присъдила с другата“, се заявява в решението.
ЕСПЧ припомня делото „Станков“, по което дължимата от жалбоподателя такса възлиза на около 90% от обезщетението, което държавата е осъдена да му плати, както и делото „Михалков срещу България“, по което таксата е по-висока от присъденото.
Съдът в Страсбург обосновава извода си, че в случая с бащата и дъщерята е нарушено правото им справедлив процес, не само на простото съотношение между съдебната такса и уважената част от иска. Но все пак първоначално изтъква, че на практика се е наложило те да платят на държавата обратно 55% от спечеленото по делото. И подчертава, че до това съотношение се е стигнало само заради значителното увеличение на размера на обезщетението от 100 000 лв. с лихвите. „Въпреки че лихвите значително увеличават действителното обезщетение, получено от жалбоподателите, и намаляват съотношението спрямо съдебните такси, съдът не може да пренебрегне факта, че основната роля на лихвите е да компенсират кредитора за забавянето на плащането“, пише в решението.
Съдът специално заявява, че претенцията от 2 млн. лв. на бащата и дъщерята, значително надхвърля обичайното обезщетение, присъждано в България преди близо 20 години и я определя като прекомерна.
Но в същото време изтъква, че те са завели делото си по закона за отговорността на държавата, а след преквалифицирането на иска им по ЗЗД, никога не им е била дадена възможност да поискат да бъдат освободени от държавна такса, нито им е поискано да я внесат предварително. „Вместо това, Пловдивският апелативен съд само накратко отбелязва в решението си, че не са били събирани такси в началото на производството и осъжда жалбоподателите да ги платят както за първото, така и за второинстанционното производство. В тази връзка Върховният касационен съд констатира, че Апелативният съд в Пловдив е извършил грубо нарушение на процедурата. А в резултат на това националните съдилища лишават жалбоподателите от възможността да обмислят надлежно дължимите съдебни такси и евентуално да преоценят искането си в светлината на тези съдебни такси“, пише ЕСПЧ в решението си.
В него той прави и няколко важни коментара. Той признава, че държавата е в правото си да обвърже таксата с размера на претендираното обезщетение, но заявява, че таксите трябва да са предвидими и гъвкави – да позволят на страната да възползва от пълно или частично освобождаване от плащането им.
Той критикува сериозно позицията застъпвана на два пъти от ВКС по делото. Съдът в Страсбург отбелязва, че то стига до ВКС след постановяването на решението на делото „Станков“ и след промените от 2008 г. в ЗОДОВ. Освен това върховните съдии установяват, че апелативният съд грубо е погазил закона, като се е произнесъл по иска без да са внесени таксите, но на практика заявяват, че не могат да направя нищо. Обяснението е, че съдът има правомощие да се произнася само по разноските, а не и по държавните такси, които са определени в тарифа.
В решението си ЕСПЧ подчертава и драстичната разлика между таксите по дела за вреди по ЗОДОВ (10 лв. или 25 лв.) и по ЗЗД (4% от интереса).
Част от сумата от 14 700 евро, която присъжда на бащата и дъщерята, е за възнаграждението на адвокатите, водили делото в Страсбуг – Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова.
