Стана ясно, че на този свят от всичко най-много има пердета – пердета за прозорци и хора пердета.
За какво служат пердетата по прозорците? Да не се вижда от пътя какво правиш в къщата и от къщата да не се вижда пътят.
Пердетата спират слънцето да не ти пече в очите, докато спиш, спират и луната, която иска да ти се изтъркули до възклавницата. Върху пердетата мигат и въздишат цветя, синеят се морета, разхождат се облаци. Такива цветове и образи има по пердетата, само че отвътре – само отвътре в стаята се виждат тези чудесии. По пердетата се катерят паячета, щъкат мушици и пеперуди, в диплите им се спотаяват прах, дим, скандали, наздравици, любов. Много гола и красива любов се крие от вътрешната страна на пердетата.
Такива неща са пердетата, това правят те – те са ясни. Боже, може ли изобщо пердетата да са ясни?
Ами хората пердета?
Те си слагат по едно перде на очите и почват да отварят нашите очи. Милите хора пердета – мислят ни за зазидани прозорци. Точно така – мислят ни за зазидани прозорци, иначе нямаше да посмеят да ни приказват довчера, че в градините ябълките не спират да зреят, че по небето летят райски птици, че здравецът по дуварите на празните къщи подскача от радост, че улиците преливат от светлини и надежди, че светът, който те са ни направили, е чудесен и че животът е приказка, която те ще ни разказват за лека нощ.
Това, дето пердета искат да ни разказват приказки за лека нощ по цял ден, направо ме убива. Убива ме, както перде планински пейзаж. А аз толкова много обичам планините със сняг по гърба.
Николай Милчев
Заглавието е на Фрог нюз
