За една нощ масовото възмущение от увеличението на депутатските заплати бе пометено от шумна критика на даряването им. Този привиден парадокс може би е повод да погледнем по-отблизо различните предложения и логиката зад тях.
ГЕРБ, Воля и ОП реагираха под натиска на силно негативната обществена реакция от последните дни и представиха предложенията си като антикризисна мярка и демонстрация на солидарност. Мотивацията им бе съпътствана от доста неприлични хвалби за направени дарения. Последва надцакване, в което от заплати бяха лишени и куп държавни служители, от чиито труд и мотивация в момента имаме остра нужда.
БСП настоява от три години насам за промяна на методиката на определяне на стойността на депутатските заплати, поради смущаващото обстоятелство, че в момента тя е равна на три средномесечни заплати на наетите в обществения сектор, а повече от 80% от хората в България не успяват да докарат дори една такава заплата.
Резултатът е разлика от почти 4 пъти между депутатската и масовата заплата. Към това следва да се прибави и редовното преизчисляване на депутатските, което поддържа темата на дневен ред с един и същ репортаж на всеки три месеца под заглавие “Депутатите вдигнаха заплатите си”. Предложихме още в началото на този мандат да се преосмисли тази система и да се намери разумно и общоприемливо решение, но докато едни крещяха “наглеци” и “иззедници”, други викаха “популисти” и “сиромахомили”.
Считам, че снощното решение депутатите да дарят заплатите си е правилно. То обаче няма да помогне кой знае колко с кризата, нито дори трайно ще реши прословутия въпрос с депутатските заплати. Колкото до начина, по който се проведе този дебат и факта, че многомилиардната актуализация на бюджета предизвиква по-малко коментари от заплатите на депутати, то това са симптоми на заболяване на обществения организъм, което предшестваше - и вероятно ще надживее - проклетия Ковид-19.
Депутатът Крум Зарков, Фейсбук
