“Пандемията от коронавирус се превърна в безпрецедентен тест за общества, правителства и институции. Тест за солидарността и хуманизма... Във всяка криза два момента са ключови за политически отговор - скоростта и мащабът.
Затова е от изключителна важност да вземем бързи решения и да приемем Европейски план за възстановяване... Въпросът с икономическите мерки в отговор на пандемията вече е спешен!”
Тези изводи и още предложения за изход от кризата представя в своя анализ за авторитетното европейско издание EUobserver президентът на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев. Статията беше публикувана непосредствено преди срещата на финансовите министри от Еврозоната, които договориха пакет от мерки за справяне с икономическите и социални последици от разпространението на вируса на обща стойност 540 млрд. евро. Сред тях е и схемата SURE с фонд от 100 млрд. евро за борба с причинената от пандемията безработица, на която Станишев обръща специално внимание в текста и е инициатива на комисарите от ПЕС Паоло Джентилони и Никола Шмит.
Президентът на ПЕС посочва три политически риска пред Европа и възможните политически и икономически отговори, за да не рухнат човешки животи и икономиките на страните-членки, а Европа да остане единна и цяла. “Ако политическите мерки за възстановяване на европейската икономика не са достатъчни, доверието в Европа ще загасне завинаги.”, предупреждава лидерът на европейските социалисти. “Дори най-силните икономики, с най-голямо производство, няма да се възстановят сами, ако всички техни основни партньори са рухнали. Като държави-членки на ЕС или ще минем през това заедно, или ще потънем една по една.”, пише премиерът на България, посрещнал началото на световната икономическа криза 2008-2009 г.
Целият текст на статията:
https://euobserver.com/opinion/148023
Защо Европа трябва да действа мащабно веднага
Сергей Станишев, президент на ПЕС
Пандемията от коронавирус се превърна в безпрецедентен тест за общества, правителства и институции. Тест за солидарността и хуманизма. Но също предизвикателство, а и възможност за политическо лидерство за предприемане на ефикасни политики за защита на човешки животи, за укрепване на здравните системи и не на последно място за спасение на икономиките от колапс, а с това и на работните места на хората и на дохода им.
Някои вече твърдят, че ЕС закъсня в реакцията си от медицинска гледна точка за разпространението на COVID. Но не е твърде късно за действия в отговор на икономическите последици.
Има надежда, че първата вълна от COVID-19 ще бъда овладяна – колкото по-скоро, толкова по-добре. Но все още е твърде вероятно, че Европа ще се изправи пред нова смъртоносна вълна следващата есен или зима. Докато не бъдат открити ваксина или лекарство, всички ще трябва да живеем в тази нова реалност.
Нашите страни, вече усещайки тежките икономически последствия от COVID-19, се нуждаят от незабавна подкрепа. Въпросът с икономическите мерки в отговор на пандемията вече е спешен.
Налице са три големи политически риска за ЕС. На първо място, впечатлението, че ЕС не прави достатъчно, за да помогне и да намери общи решения. Това чувство може да засили реториката на анти-европейските сили на континента, които ще обявят Съюза за ирелевантен. Второ, впечатлението за разделения между отделни държави-членки, дори между отделни народи. Ако някоя страна в ЕС се почувства изоставена, това би било последният удар по идеалите за общо благополучие и солидарност, върху които е изградена Европа. Трето, ако политическите мерки за възстановяване на европейската икономика не са достатъчни, доверието в ЕС ще загасне завинаги.
Във всяка криза два елемента са ключови за политически отговор – скоростта и мащабът. Затова е от изключителна важност да вземем бързи решения и да приемем Европейски план за възстановяване.
Решенията, взети от Европейската комисия, са добро начало – пълна гъвкавост в бюджетните разходи на правителствата, вдигане на ограниченията за държавна помощ в условия на извънредна икономическа ситуация, подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE), както и други мерки. Проблемът сега е дали Европейският съвет, независимо от ситуацията, може да постигне съгласие за посоката на общи, мащабни икономически действия, както и всички мерки, които трябва да ги последват. Този дебат е блокиран в капана на разделенията от предишната икономическа криза – въпросите за „затягане на коланите“ и „взаимното покриване на дълговете“.
Пътят отвъд безизходицата е да погледнем спора от различна перспектива. Първо, трябва да осъзнаем, че след внезапното разпространение на вируса, няма да има автоматично връщане към икономическата ситуация отпреди пандемията. По-голямата част от световната икономика е блокирана и симетричният шок вече оказва дълбоко влияние на всички нас. Второ, дори най-силните икономики, с най-голямо производство, няма да се възстановят сами, ако всички техни основни партньори са рухнали. Повече от ясно е – всички страни в ЕС сме в еднакво положение. Това води до заключение, от което няма как да избягаме: подходът трябва да бъде „каквито и мерки да са необходими за възстановяване на европейската икономика, ще бъдат взети“, използвайки известната фраза на Марио Драги.
Ако следваме тази логика и действия, не трябва да изключваме предварително нито един икономически инструмент. Максимална мобилизация на европейски средства? Много добре, може да бъде бърз и гъвкав начин да подкрепим правителствата, за да спасят работните места и заплатите на хората. Капитализация на Европейската инвестиционна банка и координиран план с националните насърчителни банки? Прекрасно – този подход може да осигури ликвидност на стотици хиляди малки и средни предприятия, както и средства за оцеляване и спасяване на работни места. Достъп до Европейския механизъм за стабилност и кредитна линия с разширени условия за всички страни, без предварителните условия от миналото? Това би било добре дошло, ако се осигурят достатъчно добри условия за получаване на заеми за извънредни икономически и социални разходи.
Дори с тези мерки, неизбежно ще се изправим пред реалността, че икономическата криза става асиметрична. Всички страдаме от последствията от разпространението на COVID-19. В някои страни, икономиките продължават да функционират, но в други на практика са в пълен застой. Тази реалност е не заради вътрешни икономически политики, а в резултат от фазата и дълбочината на извънредната медицинска ситуация. Ако една, две или повече страни са изправени пред риска от икономически колапс и станат жертва на реакции, повлияни от страх, от страна на пазарите как биха оцелели останалите държави след задаващия се ефект на доминото? Дори работещите икономики с нисък държавен дълг ще бъдат застигнати от икономическа нестабилност и евентуалното изчерпване на резервите си.
Спешно трябва да разработим краткосрочен, средносрочен и дългосрочен План за възстановяване, който включва всички възможни механизми за осигуряване на сигурност и съживяване на икономиките ни и на обществата ни.
Това неизбежно трябва да включва еврооблигации, насочени към намиране на общ отговор на новата безпрецедентна ситуация в мащаб, който ще гарантира икономическото възстановяване на Европа.
Като държави-членки на ЕС или ще преживеем тази криза заедно, или ще потънем една по една. Никой няма да бъде пощаден. Днес се намираме в етап от историята, който изисква кураж и мъдрост за намиране на верните решения. Дълг на политическите лидери и институции е да гарантират бъдещето на Европа и благосъстоянието на хората.
