Темата за родното производство и защита на българските храни отново стана актуална. За нас тя последователно е такава от 2016 г. Но днес тези, които гласуваха против предложенията ни, се надпреварват с все по- екзотични идеи, яхнали конюнктурни причини.
Г-н Каракачанов е внесъл предложение да се забрани вносът от ЕС, докато не се изчерпят българските продукти. Тези дни ми се налага често да припомням факти от не толкова далечното минало. Ето един такъв: 16.01.2019 г. в парламента обсъждахме внесения от нас закон за храните с конкретни мерки против двойните стандарти в качеството на една и съща стока, продавана в Европа и у нас. Много грамотно направен закон, в който въвеждаме понятието ”сертификат “ за качество, изисквания за едни и същи съставки в Европа и в България, за да не яде българският народ второ качество храна и т.н. Дори и дума не става да се забранява внос. ГЕРБ го отхвърлят. Тогава министър Танева е депутат и говори от трибуната против. И ни в клин, ни в ръкав - депутат от Обединени патриоти прави следното изказване. Цитирам стенограма на НС:
"Ние не подкрепяме този законопроект по една много проста причина. Когато правим забрани за вносителите на всяка една държава, не само от Европейския съюз, съответно тази държава може да направи същите изисквания и сертификати за нашите износители. Така че- ние можем да навредим повече, отколкото да помогнем на българските износители и производители. Затова гласувахме против.”
Г-н Каракачанов, тангото в политиката не буди естетическа нагласа. А употребата на патриотизма за конюнктурна партийна полза отблъсква. А в тази тежка ситуация за дребния и среден български производител - отблъсква двойно.
