Добро утро, хора! Имаме нужда от този поздрав (по Пеньо Пенев), от светлината на започващия ден. От аромат на кафе или чай, на препечена филийка и едно ударно парче на AC/DC, да речем. Защото след това ще ни изстрелят в лицата новата сводка от пресконференцията, поредната заповед, новите-стари указания, предупрежденията, черната статистика.
А зад прозореца е пролет, животът е тук и е толкова хубав. Да си пожелаем шанс и малко настроение.
Добро утро, хора, ви казваме от Фрог нюз с две незабравими стихотоврения на Христо Фотев.
КОЛКО СИ ХУБАВА
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
В ДВОРА НА КАРАДЖАТА
Земята го прибра и гроб му стана.
А тука го родиха на тревата
две борчета - два сини ятагана.
И моят вик: - Къде е Караджата?
Защото още има по земята -
коне, зацвилили за мъжки колене,
ками, заплакали за мъжки длани,
глави, презрели свойте рамене,
и страшни думи, в нощи изковани.
Защото не умира Караджата.
Стойте вкъщи. Спазвайте указанията. Мечтайте. Тренирайте. Прочетете готина книга. Поровете в мрежата. Ударете две-три каруцарски по адрес на мишоците и на всички, които ви дразнят. Малко адреналин е от полза. И напред! Може да ни действат като новобранци, но вътрешната свобода никой не може да ни отнеме.
Фрог нюз
