В настоящата ситуация с коронавируса типичните ни крайни реакции са или бягай, или се бори. Има обаче и трето състояние – „замръзването“, посочи Милена Кънева журналист и режисьор пред БНР. „Тези състояния са били в нашата еволюция начинът, по който нашият вид е успявал да се справи с опасностите.“
„Когато имаме стрес, опасност, която е неизвестна или продължава прекалено дълго, както в случая сега имаме един невидим вирус и ние не знаем дори кога тази опасност ще премине, в тези състояния, за да може да се бием или да бягаме бързо, организмът отделя два основни хормона: кортизол и адреналин, които след това в битката или в бягането биват „изгорени“. А когато сме в състояние на неизвестност и на „замръзване“, тези хормони продължават да бъдат в тялото и са като „токсини“. Затова най-пагубното в такава ситуация е ние да сме под стрес или уплашени, в един нонстоп режим. Неговият съвет е (на Алберто Симоне - бел. ред.) – тази уплаха, в първия момент страх, трябва да се използват в тяхната позитивна част. Но веднъж взели всички възможни мерки, ние трябва да се грижим за доброто ни състояние, да мислим позитивно, да се смеем, да четем приятни неща, да гледаме хубави филми. Защото от нашето психическо състояние зависи нашето здраве“, изтъкна Милена Кънева.
„Нашият начин на живот беше толкова пагубен за околната среда, толкова беше забързан нашият живот и нашият свят, че беше невъзможно да се намалят производствата, емисиите. Уж се правеше бегъл опит да се намалят и се говореше за десетки години напред. А сега изведнъж, уплашени за нашето съществуване и за нашия живот, се видя, че това е възможно. И това време да бъде време за размисъл, за равносметка – да си дадем сметка накъде отиваме. Ако ние бяхме продължили в тази посока, ние дълго на тази земя сигурно нямаше да просъществуваме. Защото земята може да съществува и без нас, но ние без нея не можем. Имаме шанс да направим промените, да тръгнем в посоката, в която ние ще сме в хармония с природата. Ето, само за някакъв месец природата дава знаци за такава радост от паузата от нашите производства. Тя отново се обновява и оздравява с изключително бързи темпове“, подчерта Кънева.
Тя е убедена, че имаме шанс „вместо да сме в ниските вибрации на страха и сами да рушим нервната и имунната си система, да се обърнем към бъдещето и да видим какво можем да променим за по-добро".
„Един ден може би ще бъдем благодарни на тази криза с коронавируса. Тя, както всяко нещо в живота, не носи само лошата си страна, а има една, засега може би скрита, но изключително положителна и обновяваща за целия свят страна“, коментира още Кънева.
