Скованото от стрес от непознатата заплаха COVID-19 народонаселение, през последните месеци е най-удобната мишена за зловещи пророчества или дитирамби, чиито автори удобно използват момента с принудително позиционираната у дома пред екраните безплатна публика, за да се изявяват. От тяхна гледна точка е разбираемо, сега им е паднала сгода, иначе ако не беше извънредното положение, няма причина някой да ги забележи.
Прави впечатление обаче, че изявяващите се са все лица, добре подплатени финансово и поради това – незастрашени от икономическите последици от здравната криза. Затова имат и време да мислят за себеутвърждаване чрез излагане и налагане на личното си или пък на угодното за поръчителите им мнение. Последното обаче обикновено се изразява като компетентно такова – мнение от последна инстанция.
Прави впечатление също, че тези своеобразни пророчества са адресирани към лица или групи лица, чиито права и интереси изявяващите се от екрана или печатните медии по закон трябва да защитават, а не да потъпкват или пренебрегват чрез публично обругаване или чрез откровеното им игнориране. На този фон се изтъкват лични заслуги и заслуги на властимащи, с което откровено се прикриват съществуващи в здравната ни система недъзи и безхаберие, които подобно на анемия са я обезкървили и обезсилили. Затова и сега в условията на световна пандемия и национална здравна криза (за епидемия още няма фактически основания да се говори у нас), пирамидата и тук и сега за пореден път е обърната на обратно – не здравната ни система да пази хората, а хората да пазят здравната ни система от претоварване.
Нагледен „пример“, но с обратен знак в последните месеци и дни ни дадоха няколко медийно изявяващи се колеги, които преди броени дни и в навечерието на един от най-почитаните християнски празници, сутринта на 12 април т.г. ни събудиха екстремно с новината, че всички ние сме скоропостижни кандидати за моргата, както и че „навън е пълно с бъдещи пациенти“ (виж брифинга на Националния щаб от 12.04.2020 г.). След това споделиха от екрана пред онемялата от изненада и уплах публика, собствените си емоционални терзания от професионалната им практика.
Няма спор, живеем в драматични времена и се случват драматични събития в личен и обществен план. Но професионалната етика е за това, тайната и личното пространство на пациента да се опазва, както и да се опазва колективната или обществена психика на останалото, борещо се за оцеляване народонаселение. А дали същото ще се превърне сега, след 10 дни или просто някога в пациент или труп, това никой не може и не следва да се и опитва да предрича. Не само защото е неморално и неетично, но и защото е незаконосъобразно, включително и предвид чл.2, ал.1 от Закон за здравето, който казва, че опазването на здравето на гражданите означава поддържане на „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие“.
На никой от нас – простосмъртните кандидат-пациенти или трупове, не ни е ясно кой и в какво качество ни събужда сутрин от националния ефир, дали тези са легитимни членове на предвидената в Националния план на Република България за готовност за грипна пандемия Национална пандемична комисия или са произволно самоизявяващи се лица, посочени от някого? Още повече, че единият от тях е и ръководител на градската организация на Български лекарски съюз и по силата на Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, както и на основата на поетия с лекарската клетва обществен ангажимент, е задължен да опазва както лекарската тайна, така и професионалната етика и да въздига в приоритет не личните си емоции, а общественото спокойствие и благополучие.
Същият този лекар д-р Асен Меджидиев не се посвени в началото на месец март т.г. да заклейми публично протестните действия на групата търсещи защита за правата си медицински сестри, охулвайки ги грубо не пред една обществена медия. Арогантното му поведение стигна дотам, че да обвинява тези рискуващи личната си сигурност жени, че видиш ли, не били потърсили за съдействие Българския лекарски съюз. Не че някъде пише, че именно те трябва да сезират с проблема си БЛС, а не обратното – БЛС да се самосезира за проблемите, свързани с труда и заплащането на медицинските сестри, които проблеми не са нито нови, нито неизвестни. Интересно какво ли пък щеше да се получи ако го бяха потърсили? От личен опит бих заявил – нищо!
Аз и мои колеги – лекари нееднократно сме се обръщали към БЛС с молби за съдействие и защита съобразно функциите и правомощията, разписани, както в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, така в чл.4, т.1 от Устава на БЛС. Но и до ден днешен опитите ни за ефективна защита са напразни, затова и вече търсим институционална отговорност за това бездействие. Именно този и други такива, като този активни в медийното ни пространство лекари, ни отказаха дължимо съдействие. Но пък не пропускат да получават хубавите си заплати от отчислявания от всеки практикуващ лекар членски внос, поради което и икономическите последици от здравната криза не ги засягат, както не ги засягат и последиците от собствения им емоционален ексхибиционизъм, с който ни заляха от националния ефир.
На фона на това обаче, същите тези, включително и този представител на БЛС не пропускат да превъзнасят далновидността на управляващите. Не зная дали е за радост и гордост или по-скоро е смехотворно изявлението на същото лице от 13 април, т.г. пред БНТ, отразено и във Фрогнюз: „Плавното покачване на броя на заразените предпазва системата ни от цайтнот.“. Защо ли? Защото е обществена тайна, че здравната ни система от години се намира в перманентен цайтнот, заради което министерския стол в здравното министерство спечели печалния приз за „най-проветривото място“. И защото броят на починалите от неуредиците на здравната ни система онкоболни, лишени от адекватна диагностика, палиативна грижа и състрадателно лечение, извън периода на настоящата „епидемия“, надвишава многократно броя на починалите от настоящата „епидемия“ у нас.
И защото понастоящем при тази обусловена от всевъзможни забрани и санкции обстановка, свободният достъп на граждани с други здравни оплаквания, освен от COVID-19, е мисия невъзможна. Именно сбъркаността и обезкървяването на здравната ни система е причината гражданите, ако ще и да са бъдещи пациенти или трупове, да нямат нито грам вяра в нея. И с това не искам ни най-малко да омаловажа компетентността и професионализма на колегите си медици. Не, виновни са само ония, които с чиновническа некомпетентност доведоха здравната ни система до анемичен шок още много преди епидемията или пандемията. Виновни са и ония лекари, които са загърбили универсалните ценности на професията в името на нагаждачеството и себеизтъкването. Такова поведение е непрофесионално и не води до получаване на обществени или исторически индулгенции.
И тъй като законовия ангажимент на държавата и нейните здравни власти е да поддържат гражданите си в състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, то питам как понастоящем държавата и здравната ни система отговаря на това комплексно законово изискване? Права е психологът д-р Цветеслава Гълъбова, като е заявила, че: „Лекарят трябва да успокоява, да внушава доверие и умиротворява бурите в душата на болния човек и близките му, да ЛЕКУВА с душа, ум и сърце.“ И че нямаме нужда от безчовечност от лекари.
Като призовавам Българския лекарски съюз да прояви благотворителност чрез даряване за лекарите и медицинските сестри, водещи битката срещу COVID-19 от първа линия, поне половината от генерирания от членски внос капитал в размер на около 2 млн. лв.
И като се надявам онези лекари от Българския лекарски съюз, които се опитват да ни дават тон в живота, да дадат и личен пример, откликвайки на апела на СРЗИ с рег. № 14-603/ 14.04.2020 г., с който с адресати лечебните заведения в страната, кмета на СО г-жа Й.Фандъкова и ръководството на БЛС, се призовава към доброволчество за пробонабиране на заболели или контактни с COVID-19,
От сърце пожелавам здраве – физическо и психическо, на всеки мой съгражданин!
Светли празници и по-добри дни!
Д-р Христо Дамянов - директор на център за "Интегративна медицина“ за Фрог нюз
