Въпреки наложителните мерки за социална изолация, е крайно време да се помисли за психичното здраве. Кризата ще свърши, ще има постепидемичен период, но знаем категорично, че тези посттравматични състояния ще продължават дълго време, даже когато формално ситуацията се е нормализирала. Време е да се състави стратегия за излизане от кризата.
Това заяви пред БНР проф. Ваня Матанова, ръководител на Института за психично здраве и развитие.
На въпрос защо България все още няма пътна карта за завръщане към нормалността и по-лесно ли е да бъдеш в изолация, когато имаш перспектива професор Матанова отговори:
„Да, на чисто психично ниво, ако има срок, в който се каже – май месец ще бъдем вече в друг режим, това безспорно ще облекчи преживяването на изолацията. Но ситуацията е много непредсказуема“.
„Децата са вкъщи с родителите си. Обаче тези родители са тревожни, уплашени, притеснени, което е нито добро, нито лошо – това е просто нормално за тази ситуация сега. Но тези уплашени, тревожни, объркани родители са вкъщи с децата, децата усещат психичното състояние на родителите си и започват да разпознават другите като ненадеждни, които не могат да им осигурят защита. Затова е необходимо да се говори с тези деца“, посочи тя.
Матанова отбеляза, че много често говоренето за коронавируса е свързано само със забраните и детето не знае защо трябва да остане вкъщи, защо не трябва да ходи на училище. То трябва да бъде започнато с това и то по начин, който е съобразен с неговата възраст.
Проф. Матанова предлага да се помисли за информация тип "брифинг за деца" – за отговори на техните въпроси.
„Отговорът да бъде от обучени психолози, от психотерапевти. Защото много често родителите не знаят как да поднесат тази информация и обикновено я поднасят откъм опасната ѝ страна, което допълнително увеличава страха и тревожността у децата.“
