В момента управлява страхът. А страхът е лош съветник. Уплашеният човек е агресивен човек, той реагира агресивно, когато не може да избяга, а ние няма къде да бягаме, притиснати сме в ъгъла. Страхът в момента е официална държавна политика. Ние сме потопени в насилие. Насилието, мотивирано от страх, е най-токсичният феномен, който завзема все повече територии.
Това каза психиатърът д-р Владимир Сотиров пред БНР.
"Логично е, когато хората имат преживяването, че с тях е злоупотребено, когато са ограничени свободата им, интересите им, нуждите им по един непосредствен, реален начин, у тях да възникне порив за протест срещу тази сила и под сила разбирам всички тези мерки, които се вземат срещу кризата.", обясни психиатърът
"За разлика от вируса, който, извинявайте, но в обществото той не нанася вреда. Да, има изолирани случаи, но като цяло не вреди осезаемо, докато мерките, които се налагат, за да ни предпазят от тези вреди, са много реални, причиняват страдания и са доста продължителни. И в този смисъл реакцията срещу този тип насилие – защото това е насилие, тези мерки представляват форма на насилие – е нормално хората да изпитват гняв срещу тях.", каза още Сотиров.
По думите му ние същевременно насочваме гнева си не срещу онзи, който предприема мерките, а срещу другите – онези, които им се съпротивляват и най-вече към онези, които не се страхуват.
"Когато насилниците са недостъпни, прекалено зли, прекалено силни, ние не можем да насочим гнева си към тях. В психологията се нарича "изместване" – когато не можем да изразим директно агресията си, пренасочваме я към някой, който е по-близо. И го правим непрекъснато – понеже не можем да се разгневим на Бойко Борисов, тъй като е прекалено силен, отмъстителен, разполага с огромно влияние (хайде нека това е хитопезата) – когато сме изпълнени с негодувание и дълбоко раздразнение, го насочваме към близките си, към съседите, към другите хора.", каза още експертът.
Според психиатъра не е нужно да нарушаваш правилата, за да бъдеш мразен, достатъчно е да не се страхуваш. "Да, трябва да спазваме мерките, да сме предпазливи, но не бива да сме уплашени, защото страхът води до дисфункционални решения.", допълни той.
"Също така трябва да приемем, че лошото функциониране на една система е функция на управлението. Когато системата е дисфункционална, проблемът е в управлението на системата. И гневът ни не трябва да бъде насочен към хората до нас, а към правителството, към онези, които ни управляват."
