Управителният съвет на Регионална фармацевтична колегия София-столична прие Декларация в подкрепа на проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Припомняме, че по-рано днес колегията обяви, че ще сезира европейските институции за казуса с проф. Асена Стоименова, която получи обвинения от прокуратурата за свои изказвания.
Ето целият текст на документът:
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА РЕГИОНАЛНА ФАРМАЦЕВТИЧНА КОЛЕГИЯ СОФИЯ-СТОЛИЧНА
Управителният съвет на Регионална фармацевтична колегия София-столична изразява своята пълна подкрепа към проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, по повод повдигнатото от прокуратурата обвинение за „серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение“. Проф. Асена Стоименова е не само председател на Българския фармацевтичен съюз, тя е редовен член на нашата колегия и носител на отличието „Магистър-фармацевт на 2017 година“ от РФК София-столична за големи заслуги към професионалната общност.
Доколкото сме информирани, причина за повдигането на обвинението станаха няколко интервюта на проф. Стоименова, в които тя, наред с други актуални теми, коментира евентуална възможност за недостиг на някои лекарствени продукти.
Считаме че в изказванията си проф. Стоименова говори балансирано, позовава се на данни от международни организации и дава примери от други страни.
Самият генерален директор на Световната здравна организация - Тедрос Аданом Гебрейесус е направил изказване със сходен смисъл на 25 март 2020 г., което е отразено от редица световни и български медии по следния начин: „Използването на непроверени лекарства без подходящите доказателства би могло да доведе до лъжлива надежда и дори да причини повече вреда, отколкото полза. Това може и да доведе до недостиг на основни лекарства, необходими за лечение на други заболявания“[1]. Това изказване не е на проф. Стоименова, а на генералния директор на Световната здравна организация. Информацията е свободно достъпна в интернет и на разположение на всички заинтересовани страни. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) също съобщава, че следи внимателно веригата на доставки на медицински продукти с очакването, че тя може да бъде повлияна от огнището на COVID-19, което евентуално може да доведе до прекъсване на доставките и недостиг на лекарства в САЩ[2]. Европейската комисия публикува „Насоки за оптималното и рационално снабдяване с лекарства, за да се избегне недостиг по време на огнището на COVID-19“[3]. В светлината на цитираните становища на международните организации, считаме, че проф. Стоименова не твърди, че недостигът на лекарства със сигурност ще настъпи. С изказванията си, тя цели единствено да отправи призив за своевременното намиране на решения, чрез които такъв евентуален недостиг да бъде избегнат.
Поради посочените по-горе изявления, възприемаме обвинението към нея като обвинение към всеки магистър-фармацевт в България. Обвинениeто на водещ експерт, наш колега, звучи като заплаха към всеки един от нас. А желанието ни, въпреки всички нерешени проблеми, беше единствено да получим признание за ролята ни на медицински специалисти в системата на здравеопазването. Веднага след обявяването на извънредното положение у нас, магистър-фармацевтите се сблъскахме с множество проблеми – наплив от пациенти, липса на лични предпазни средства за работещите на първа линия в аптеките, „рецепти по вайбър“ и още много други. От институциите получихме един-единствен отговор от половин страница с насока от къде можем да си купим защитни средства.
Бихме искали да припомним, че необходимостта да се елиминира всеки потенциален риск от недостиг на лекарства е обект на обществени разисквания много преди обявяването на извънредното положение. Затова бяха въведени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина разпоредби за създаване на специализирана информационна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), която да бори недостига на лекарства и която и до момента не функционира.
Считаме, че „уликите“, твърденията за повдигнатото обвинение преминават границите на фармацията, за да стигнат до въпросите за свободата на словото. До този момент не сме били информирани за тревожност сред пациентите след изказванията на проф. Стоименова. Напротив, наплив в аптеките се забелязваше след изказвания в медиите от други специалисти по отношение на недоказани превантивни ефекти срещу COVID-19 на витамини и дори на някои лекарства по лекарско предписание. Поради това не можем да мълчим, защото в противен случай ще бъде по-лошо за всички. И ако законите и проблемите в сферата на лекарствата са далечни за обществото, то считаме, че чл. 39 от Конституцията на България установява правото свободно да се изразява и разпространява (чрез различни изразни средства) мнение, е достатъчно ясен и в извънредно положение.
Свидетели на загрижеността на проф. Стоименова за проблемите, пред които са изправени фармацевтите в тези трудни времена, бяха българските зрители, слушатели, читатели. Уверени сме, че липсата на паника след изказванията ѝ е очевидна и че не е имало наплив от уплашени пациенти пред аптеките и лечебните заведения, за да се презапасяват с лекарствени продукти и да търсят медицинска помощ.
Ще си позволим да завършим с цитат от една популярна статия на Емил Зола, тъй като негодуващите редове на нашата декларация са вопъл за справедливост спрямо цялото фармацевтично съсловие: „И ако дръзнат да ни призоват в съда, нека процесът да се гледа при широко отворени врати“. Надяваме се, че не обвиняват проф. Стоименова само защото е магистър-фармацевт, и пак по тази причина гласовете в нейна защита, гласовете на правдата, да не бъдат чути.
София, 15.04.2020 г.
