Четвъртък, 16 април, 10,15 часа. Разговор на пазара в „Младост“ между трима мъже около 40-те, които купуват зеленчуци.
- Пет кила домати ще стигнат ли?
- Седемнайсет души сме, трябва да вземем поне седем-осем кила, четири дена и два кашона ракия ни чакат.
- Да не забравим ягоди за децата… - намесва се третият.
Какво ли са написали в декларациите, които час по-късно ще покажат на полицаите? Грижа за болен родител? Спешна работа на Великден? Отиваме да купонясваме е по-честно.
В ограничения режим по Великден мнозина се въплъщават в героя от „Били лъжеца“ на Уотърхаус...
***
Петък, 17 април, 07.40. Полицай с маска разговаря с репортери на един от изходите на София. Неадекватни въпроси, адекватни отговори.
- Как ще коментирате заповедта за затваряне на столицата?
- Аз съм полицай, мое задължение е да изпълнявам заповедите, не да ги коментирам.
Питащата е била на нощния брифинг, но не е попитала здравния министър, който е разпоредил затварянето на столицата. Още няколко подобни питания от това ниво на интелигенция. Спокойни, аргументирани обяснения. Включително за напрежението в столичния кв. „Филиповци“, за конкретни случаи с кипнали граждани... Униформеният подсеща, че много столичани са заминали в провинцията с аргумент и адресна регистрация, че живеят в други селища на страната. Хитро, заблудили са котката. А как ще се върнат? Чакат ни невероятни обяснения.
***
Обажда се стар познат. Не сме се чували от две-три години. Познаваме се отдавна покрай общи приятели, художници, писатели, актьори. Той е организирал десетки изложби, представяния на автори, самият той е написал пет-шест книги за български творци. Животът му е отдаден на културата, ако ползваме клишето. Но в случая е точно така, без грам преувеличение. Такива хора са рядкост, повярвайте ми.
Гласът отсреща потреперва, развълнуван е… Изричаме общите приказки, но усещам че има нещо друго. И до мен достига:
- Много е трудно да го изрека… но, как да кажа… закъсал съм. Принуден съм да потърся помощ, някои приятели вече ги няма, други не вдигат телефона… А никой не купува картини в такова време... Никой.
Смутих се. Замълчах… Гърлото ми пресъхна. Не е време за картини - ясно. Бях обсъждал с познати и колеги, че сигурно доста хора ще изпаднат в нужда, в трудност да оцелеят. Свестни и горди хора ще се изправят пред избор.
Страх ме полази…
***
Проверявам кой е интелигентният полицай (не се срещат на всяка крачка…), защото съм пропуснал началото на брифинга край магистралата. Антон Златанов. Роден е в София, в момента е старши комисар, зам.-началник на СДВР. Завършил УНСС и магистратура по „Международни икономически отношения“. Спряган от медии и експерти като подходящ за главен секретар на МВР през 2018 г. Назначен е друг. Който следи случващото се във вътрешното ведомство и държавата не е учуден. И е наясно, защо сме първи по свобода на словото, много по-напред от Дания, където има нещо гнило, а тук всичко е тип-топ. Тип-топ, тъп-топ, тъп-тъп...
Вечната игра на котка и мишка. В българския вариант всеки се мисли за тигър. Мишлета заблудени.
Огнян Стефанов
