При дълго ограничение, става все по трудно да се справят хората с изпълняване на мерките и се стига до напрежение, умора и отегчаване. Желанията за наслаждения се увеличават.
Това коментира пред бТВ клиничният психолог Велислава Донкина.
„Има една много широко проявяваща се, естествена реакция у хората. Тя не е конкретно свързана със състоянието по време на криза, но тогава още по-интензивно се наблюдава. На всички хора ни е трудно да приемаме реалността – ние не я харесваме, предпочитаме това, коет оси представяме, което бихме искали, което очакваме. Когато в такава ситуация на дълго ограничение тя става все по натраплива, защото все по-малко възможности имаме да не я приемаме, на хората им става все по-трудно. В този смисъл отговарям на въпроса ви – промяната е свързана с това, че хората започват да изпитват все повече напрежение.
Изпитват умора, досада. Все по-малко стават възможностите човек да толерира тази неяснота, това ограничение и всички тези неща, което идват от реалността.“, обясни специалистът.
"Опасността от заразата и вируса е много неясна и невидима, което отваря пространство за всички наши страхове. Винаги когато има опасност отвън, това е възможност да се изявят всички наши демони.", допълни Донкина.
Според нея именно по време на криза се изострят желанията ни и чувството, че искаме да сме свободни.
"За съжаление мисля че показахме, че все още сме доста незрели по отношение на възможността си да се ограничаваме, коментира психологът фактът, че хората не са отишли на църква, но са започнали масово да пътуват из страната. По думите й това е разбираемо, защото в трудна ситуация се обостря нагоните у човека, желанието да е свободен, да изпитва наслаждение, да има живота си от педи, става много силен, за да помогне за преодоляване на стреса."
"Описано е в науката, че по време на война, на бедствия, при погребения и загуби хората се ориентират да бъдат влюбени, да имат интимни отношения, раждат се много бебета и това е този вътрешен порив на живота в нас, който да ни помогне да се чувстваме живи. Тук идва моментът с психичната зрялост – до колко можем да се въздържим, колко можем да се ограничим.", поясни Донкина.
Специалистът коментира и как ще се променим като общество след тази изолация. По думите й е много трудно да се говори общо, защото всеки човек е индивидуален. Да бъдеш изолиран от обичайните си стратегии да се справяш с живота те изправя лице в лице със себе си.
"Когато човек се изправи срещу себе си вижда много неща, които го притесняват, защото иначе в ежедневието си успява да се залъгва. Ние живеем много навън, много в света навън търсим причините за неуспехите и нещастията си, но когато този свят отпадне, сме принудени да се сблъскаме със собствените си светове.", обяни психологът.
