По някакъв начин хората от екрана ни стават близки.Избираме ”своите” и ги приемаме в малката си лична общност. Милен Цветков беше приет в много такива общности - заради интелекта и смелостта си.
Познавам го от екрана и от краткото време на едно интервю. Достатъчно време за преценката, че е различен - едновременно прям и спазващ невидимата граница на достойнството.Той спазваше правилата на човечността и имаше силата да премине стената на страха нарушавайки правилата на мълчанието по неудобни за властта въпроси.
По ирония на съдбата смъртта му е такава.
Събудих се с мисълта - Милен Цветков ни напусна спазвайки правилата, на едно пусто софийско кръстовище... Уби го същество, чиито ценности и начин на живот са формирани на принципа " ние сме силните и ние можем да нарушаваме правилата защото ние ги създаваме". Милен Цветков воюваше точно срещу това.
Отиде си за миг, но тази смърт ни разтърси.
И постави въпрос - докога в своите малки общности ще разчитаме някой друг да изрича мислите ни, да воюва вместо нас и за нас, да бъде изкуплението на нашия страх и мълчание?! Докога наведени в мрака ще аплодираме в душите си изправените, светлинките, които ни дават надежда...
Милен Цветков отлетя към звездите с послание към нас - за цената на маските на мълчанието, за вината и отговорността ни..
Почивай в мир !
Румяна Ченалова, Фейсбук
