България запазва своето ”достойно” 111-то място в глобалната класация за свобода на медиите на ”Репортери без граници”. Това е дъното на Европейския съюз.
Черната овца на Европейският съюз. Така организацията “Репортери без граници” определя страната ни в новия доклад за свободата на словото за 2020 година. Причината - България запазва своето “достойно” 111-то място в класацията, а за това има редица причини от изминалата година - скандалът със Силвия Великова, Миролюба Бенатова и Генка Шекерова, които напуснаха принудително Нова телевизия и фигурата на Делян Пеевски.
Ето какво пишат от “Репортери без граници” относно позицията на страната ни в класацията:
“Въпреки големият обществен натиск, медийната свобода в България не се е подобрила от 2019 година. За това са спомогнали редица фактори. Управата на Българското национално радио (БНР) реши временно да отстрани Силвия Великова от ефира на програма "Хоризонт". Нова телевизия принуди двама свои журналисти - Миролюба Бенатова и Генка Шекерова да напуснат. Редакторската политика в Българската национална телевизия се промени от неутрална към про-правителствена, след назначаването на новия генерален директор.
Корупцията и обединяването на медии, политика и олигархия е силно разпространена в България. Най-известното въплъщение на това явление е Делян Пеевски, който официално притежава два вестника (“Телеграф” и “Монитор”), но контролира и телевизионен канал (в лицето на “Канал 3”), новинарски сайтове и голям процент от разпространението на печатните издания.
Правителството продължава да разпределя европейски и публични средства към медии без абсолютно никаква прозрачност. Това ги поставя в подчинение, превръща ги в обслужващи властта медии, които се въздържат от създаването на проблематични материали.
Продължава и съдебния натиск върху независимите медии като медийната група “Икономедия” и “Биволъ”.
Снимка: Позицията на страната ни на картата. Единственото червено петно в ЕС и на Балканите.
Защо сме още на това дъно
Припомняме, че по време на номинацията и последвалия избор на главния прокурор Иван Гешев през миналата година „Репортери без граници“ многократно изразяваха опасенията си за свободата на словото в България най-вече заради тенденциозното отношение на Гешев към определени медии и изказванията му срещу правото свободно да се изразява мнение.
Международната организация открито обяви в интервю пред Фрог, че от всички се вижда, че който е против главния прокурор има сериозни проблеми.
По същото време стана ясно, че екипът на организацията в лицето на Кристоф Делоар - генерален секретар на организацията и ръководителят на отдела отговарящ за Балканите Полин Адес-Мевел в продължение на три години прави безуспешни опити да се срещна с премиера Бойко Борисов за да коментира с него тревожните тенденции и заплахите към журналисти у нас. Такава среща в крайна сметка бе направена, но едва след като първи президентът Румен Радев прие без отлагане молбата за разговор.
Това, което Борисов явно не разбра е, под Международната декларация за информация и демокрация (International Initiative on Information & Democracy) стои подписът на външният ни министър Екатерина Захариева, както и че страната ни следва да спазва и всичко което се съдържа в нея, като минимумът е спазване на правата на журналистите и зачитане на свободата на словото. След като се видяха с Борисов Адес-Мевел и Делоар споделиха пред журналисти, че в страната ни има медийна гражданска война.
Една от най-сериозните критики към страна ни бе за монопола на депутата и издател Делян Пеевски върху разпространението на печата. С това Борисов оправда едноличното си решение „Български пощи“ АД да поемат тази дейност, което реално не промени с нищо позициите на Пеевски, а просто му помогна да затвори "Лафка" и да продължи чрез държавното дружество да си разпространява вестниците.
Както знаете страната ни е в тази класация от 2013 г. Ето стремглавото й пропадане от тогава до сега:
Глобалната картина и тенденциите
Според доклада на “Репортери без граници” следващите 10 години ще са преломен момент за свободата на словото. Причината - случващите се кризи, които застрашават бъдещето на журналистическата професия. В това число влизат геополитически проблеми, дължащи се на авторитарни и агресивни политически режими, технологичната криза, която е резултат от липсата на гаранции за демокрацията. Това от своя страна създава криза и в самата демокрация заради воденето на репресивна политика. Има и липса на доверие, породено от омразата на обществото към медиите.
Всичко това достига и по-големи размери заради здравната криза, в която се намира в момента цялото население на планетата. Има ясни връзки между репресиите срещу свободата на словото и отговорът срещу пандемията от новия коронавирус. Държави като Китай и Иран наложиха цензура върху отразяването на епидемията.
Ирак, например отне разрешителното на агенция “Ройтерс” и забрани на журналисти да работят на територията на страната за три месеца. Причината - материал, според който властите в Иран не съобщават реалните цифри на заразени и починали заради COVID-19.
В Европа също има пример на репресивна политика спрямо медиите, които се опитаха да отразят епидемията. Виктор Орбан - министър-председателят на Унгария, прокара закон, който предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода за разпространение на “фалшива информация”.
Припомняме, че подобен опит имаше в България, където правителството предложи в закона за въведеното извънредно положение огромна глоба и дори лишаване от свобода със същата идея, нарушавайки принципа за свободата на словото, застъпен в Европейската харта за правата на човека. Този опит бе възпрян от президента Румен Радев, който наложи вето на тази част от закона. Въпреки това, депутати от партиите на управляващите продължават да изказват публично сериозните си намерения да бъдат въведени такива рестрикции, но го правят без да полагат усилия да дефинират какво според тях означава "тревожна информация” или на какъв принцип ще се определя кое е "фалшива новина". Да не забравяме и, че само преди седмица бяха повдигнати обвинения срещу председателя на фармацефтичния съюз проф.Асена Стоименова, за нейни изказвания пред медии, в които тя се позовава на официални източници, но прокуратурата реши, че всява паника...
Унгария пада 3 позиции, но все още са пред нас - страната заема 89-то място в класацията на “Репортери без граници”.
Норвегия продължава за четвърта поредна година да е “шампион” по свободно слово. Подобрение има в Дания, която се издига с две места до 3-та позиция, като избутва Швеция, която в момента се намира на 4-то място. Нидерландия също отчита спад - страната е пета в доклада на “Репортери без граници”, което е с една позиция надолу. Причината за това е усиленият кибертормоз.
Промяна има от другата страна на класация. Последното (180-то) място вече се заема от Северна Корея, която избута Туркменистан.
Европа продължава да е най-благоприятното място в света, що се отнася до свобода на словото, въпреки репресивните политики на някои държави-членки на ЕС и страни от Балканския полуостров. Източна Европа и Централна Азия запазва своето предпоследно място в класацията на регионите. Тази позиция остава непроменена вече няколко години. Близкият Изток и Северна Африка остават най-опасните за журналистите държави.
Геополитическата криза
Това е най-видната криза. Тя е резултат от диктатурата на лидерите в авторитарните държави, които правят всичко възможно да репресират плурализма и независимата журналистика и налагат собствените си възгледи за света в медиите. Държави с подобен политически строй продължават да заемат и лоши позиции в класацията за свободата на словото. Такава страна е Китай, която се опитва да наложи “нов медиен ред” и осъществява огромен контрол върху информацията. Това дава негативно отражение върху целия свят. Една от последните и изключително сериозни кризи е тази с коронавируса, която предизвика глобален проблем за общественото здраве.
Технологичната криза
Липсата на регулация в ерата на глобалната комуникация и дигитализацията доведоха до информационен хаос. Пропаганда, реклама, слухове и журналисти влизат в директен сблъсък. Резултатът е объркване. Смесват се рекламно, политическо и редакторско съдържание, които дестабилизират демокрацията и свободата на изразяване. Това води до приемането на опасни закони, които целят уж ограничаване разпространението на фалшивите новини. Това обаче може да е юридическата вратичка, която да позволи репресии върху независимата и по-критична журналистика.
Кризата на демокрацията
Задълбочава се омразата към журналистите. Наблюдава се увеличение в насилието над представители на медиите и съответно е довело до безпрецедентен страх в някои държави. Водещите политически фигури и техните приближени лица продължават открито да подклаждат негативното отношение към журналистите. Ярък пример за това е държавният глава на САЩ - Доналд Тръмп. Страната обаче се е издигнала в класацията на “Репортери без граници” и в момента е на 45-то място, в сравнение с миналата година, когато бе на 48-мо.
Криза на доверие
Недоверието към медиите се увеличава. Според резултатите от извънредно издание на глобалното проучване на доверието Edelman Trust Barometer 57% от анкетираните твърдят, че медиите, от които се информират, предоставят ненадеждна информация. Това води до насочен обществен гняв срещу журналистите по време на протести, например.
Икономическата криза
Дигиталната трансформация в световен мащаб постави медиите в редица държави “на колене”. Спад в продажбите, колапса на приходите от реклама и увеличението на разходите за продукция и разпространение принуди медийните организации да правят масови съкращения. За сравнение - в САЩ половината от журналистите са загубили работата си през изминалите 10 години.
Тези икономически проблеми обаче дават и своето социално отражение. Нарушава се значително редакторската свобода в медии, които са в неблагоприятна икономическа ситуация. Това ги прави по-податливи на натиск.
Това от своя страна води и до появилия се напоследък феномен на концентрацията на собственост и дори на места - конфликт на интереси. Това значително заплашва журналистическата независимост и плурализмът, който е в основата на професията.
Придобиването на централноевропейски медийни предприятия от чешкия милиардер Петър Келнер създаде огромно безпокойство в няколко държави от Източна Европа, където тези предприятия притежават и телевизионни канали с голямо влияние.
Тази вечер “Репортери без граници” обявиха, че ще дадат пресконференция онлайн, в която наживо ще представят доклада си, класацията и ще отговорят на въпроси.
Очаквайте подробности.
Екип Фрог Нюз
