Извънредното положение е опасен прецедент. Има опасност то да се превърне в традиция и стандарт за властта. Появяват се играчи във властта, институции и органи, които нямат конституционно изпълнителни правомощия – например главният прокурор, които също започват да се държат като изпълнителна власт, в момента той се държи като министър.
Това каза пред БНР Стефан Попов, доктор по философия и социални науки в Нов български университет.
„Сега ние в момента сме тревожни, не знаем какво ще се случи, нямаме ясна перспектива за излизане от тази ситуация. С прибягване до такива политически метафори като извънредно положение се създава един недобър прецедент във всякакво бъдеще, по всякакъв повод, който се стори на властта по-особен, да бъдат обявявани такива извънредни положения“, коментира Попов.
По думите му Законът за мерките при извънредно положение съдържа достатъчно инструменти за управление на кризата с коронавируса и не е необходимо да се обявява извънредно положение.
Той припомни, че има валидни и действащи закон за бедствията и национален план за действие при грипна пандемия, които обаче са в ролята на забравени документи.
В Конституцията извънредното положение е споменато 4 пъти и винаги в комбинацията „военно или друго извънредно положение“, по този начин извънредното положение се мисли по аналогия с военното положение, отбеляза Попов. Той смята, че метафората „извънредно положение“ има много по-широк обхват от мерките, което отваря възможност за различни институции да се позовават на извънредното положение за провеждане на действия, без те непременно да следват пандемичните мерки, разписани в законодателството. „Ето този диференциал, тази разлика е опасна в бъдеще“, заяви Попов.
В бъдеще при бедствия би трябвало да се работи само със специфични закони, които да са рамкови и предварително подготвени, а в конкретната ситуация само да бъдат детайлизирани, заяви Стефан Попов и уточни: „Защото в противен случай, ако утре ни нападнат орди от комари, пак може да обявим извънредно положение. Ако ни нападнат скакалци – пак извънредно положение. Ако ни нападне шап по кравите – пак извънредно положение. Тоест, веднъж въведено, и това е за мен притеснително, се поражда прецедент и оттам нататък възможност за традиция, да бъде установено като стандарт на поведение на властта. Това е изключително вредно. Всяка една власт би искала да оперира в режим на извънредно положение, тъй като това извънредно положение й развързва ръцете.“
„България малко – и през Националния щаб, и през действията на изпълнителната власт се държи като реагираща на връхлетяло ни бедствие, което е така и в останалата част от света, но не толкова като управление на рискове. В България има закон за защита от бедствията отпреди 15 години, има национален план за действие при грипна пандемия, този национален план е валиден. Тези два документа стоят някъде като бюрократични писания и никой не се е сещал за тях. Те бяха достатъчни, ако бяха развивани през този период, и нямаше да се окажем някак си изненадани, шокирани и бързо, паникьосано да обявяваме извънредно положение, пък след това да се чудим как да го осмисляме през закон за мерките“, обясни позицията си Попов.
Законът за мерките е достатъчно изчерпателен и дава възможност ситуацията да се управлява ежедневно със заповеди на здравния министър, категоричен е Стефан Попов. „И тъй като няма предварителен план как да се действа в подобни ситуации, той може сутринта да издаде една заповед, следобед да я отмени – това вече видяхме, че става.“
Предстои от юни Европейската комисия да прави постоянна оценка на извънредните мерки, въведени по време на пандемията от Covid-19 в ЕС. Ще има и препоръки кои мерки могат да отпаднат. В някои от държавите се наблюдава прекалено накърняване на човешките права, отчитат от Брюксел. През септември ЕК планира да представи първите годишни доклади за върховенството на правото на държавите членки.
