Няма особен смисъл да затваряте млади и здрави хора. Напротив – те трябва да са на първа линия, да изградят имунитет и след това този имунитет да служи като един предпазен щит за слабите, старите, уязвимите, тези с хронични заболявания. Така че постепенно всяка държава, ще-не ще, ще започне да либерализира мерките и да стига до тоя извод.
Това заяви пред БНР д-р Валери Велев от Детската клиника на Болницата по инфекциозни и паразитни болести в София. По думите му най-важният принцип в епидемиологията е да се ограничат, карантинират и да се пазят болните, заразоносителите и рисковите категории.
Преди разразяването на инфекцията, в клиниката на д-р Велев са били предвидени места само за деца пациенти. Оправдали са се обаче очакванията, че децата или са с лека клиника, или прекарват заболяването безсимптомно, затова в момента там се лекуват само възрастни пациенти с Covid-19.
„Без масово тестване не можем нищо да направим. Не знаем каква е нито моментната картина в страната, нито колко преболедували има. Това е изключително важно. Това е може би на първо място. Тук е ключът от палатката. Когато нямаме ваксина и специфичен медикамент за едно заболяване, остава само да тестваме и рисковите категории и вирусоносителите да бъдат ограничавани“, коментира д-р Велев.
„Не може да се живее в затворени държави. Трябва просто да свикнем да живеем с този вирус и да се научим, че може би за няколко години напред известна физическа, социална дистанция трябва да се спазва. Но не да затваряме държавите.“, каза още инфекционистът.
Вируси има всяка година, но не всяка година има непознати вируси с пандемичен характер, отбеляза д-р Велев и припомни, че SARS и MERS са изчезнали от човешката популация след два-три сезона и за тях не е било открито специфично лечение.
Относно огласения процент на заразени медицински лица у нас - 11 на сто от общия брой на заразените, д-р Валери Велев заяви, че не става дума за неспазване на правила при работа, защото когато се работи с подобни болни, опасността е многократно по-голяма от тази в ежедневието ни. "На голяма част от медиците се налага да се грижат за болни, за които не подозират, че са с коронавирусна инфекция, а не може да се работи постоянно със защитен костюм. Колкото е да се спазват правилата, винаги ще има заразен медицински персонал", допълни той.
"Специалистите, които могат да работят с това заболяване, не са толкова много в страната, а като цяло и разпределението им не е равномерно", каза още инфекционистът.
