Със сигурност се намираме в някаква криза на проектите ни за бъдеще. Не проектираме непременно някакви надежди, повече проектираме притеснения, които напоследък все по-плътно да се реализират.
Това коментира пред БНР Еньо Стоянов, асистент в Катедра "Теория на литературата" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и сътрудник в Института по литература към БАН.
"Тази криза и тази възможност да обхванем бъдещето, което ни е обещала науката, в момента е под сериозен въпрос. Бих казал, че тук има и този момент - едно е да изчисляваш вероятности, да се опитваш да калкулираш бъдещето и друго е то да се случи", допълни Еньо Стоянов.
"Непрекъснато са изчислявани вероятности, сценарии за това как да се управляват такива кризи като настоящата пандемия и въпреки това ние в момента търпим товара на едно напрежение, което не се облекчава от всички тези изчисления и предвиждания, които са били предвидени, за да дадат някаква сигурност в подобни ситуации", коментира още филологът.
"Научната фантастика по особен начин се опитва да ни даде възможност не просто да мислим какво ще се случи, а някак си да го преживеем", посочи Стоянов.
На въпрос в какво посока ще тръгнат теориите за бъдещето той отговори: "Италианските футуристи от 20-те - 30-те години виждат в технологията, в машинизацията едно такова усилване на човека и на неговите ресурси, което изглежда за тях въпрос на безкраен растеж на властта и контрола на човека върху даденостите на света".
Съвременният футуризъм според него става все повече система за мислене и калкулация на рискове.
По думите му в края на краищата от много години се говори за това, че е напълно възможно и даже доста вероятно да се разпространи много скоро подобен вирус. Въпреки това ние винаги се оказваме някак изненадани.
