На 84-годишна възраст почина поетът, публицистът и преводачът Никола Инджов, съобщава БНР. Той е автор на редица стихосбирки и книги, сред които ”Предчувствие”, ”Кубамар”, ”Сантиментален марш”, ”По следите на норвежеца”, ”Възречени от Манастър”.
Никола Инджов е лауреат на много престижни награди, сред които Националната награда "Никола Фурнаджиев" за цялостно творчество, Националната литературна награда "Захарий Стоянов", на Съюза на българските писатели за цялостно творчество и принос в съвременната българска литература.
Изключително ангажиран към тракийската кауза, на която посвети голяма част от живота си.
ПОВЕЙ НА ПРИЛЕП
На Иван Методиев
Като циганско лято между есен и зима
самотата най-после и мене обзема,
моя хляб, моя одър и моята стряха,
над която съзвездия паяжина простряха.
Манастири, светкавици, винарни, простори,
зунки, кремели и хрисовули прастари -
оставете ме вече сам в часа необятен,
самотата е сън, сън за щастие златен.
Оставете ме сам при свещта заискрила,
градове на кръвта ми - Одрин, Охрид, Браила!
Вие - с мойта случайна любов примирени -
Олги, Бистри, Инеси, Биляни, Ирини...
И със същите думи, с които говорих,
аз притихвам сега... Самотата е порив
към сияйния мрак и потайния прилет
на смълчана вселена - или повей на прилеп...
Сянка в някакъв скит поруган непозната,
ехо в каменно огледало е самотата.
Тя е царското време на роба приведен,
преждевременен рай и пъкъл последен. Последен...
НИКОЛА ИНДЖОВ
1996 г.
