Една парламентарна демокрация не се управлява от телевизионния екран. Това трябва да бъде ясно. Ние разбираме добре, че и министър-председателят, и министрите предпочитат да водят монолози в една контролирана среда от телевизионните екрани или радиото, но мястото за дискусии на народните представители е в парламента.
Това заяви зам.-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин пред БНР.
"Ние сме в него, защото е важно да се чуват и другите гледни точки, на всички парламентарно представени партии и народни представители, да разсъждаваме критично над решенията и действията.", каза още той.
Според него, в пленарната зала днес трябва да се чуе какво предстои за България, има ли държавата план за следващите стъпки, при какви условия ще се преминава към поетапно разхлабване на ограниченията, кое след кое предстои, кой и как ще координира тези въпроси и още много други неща, на които управляващите трябва да дадат отговори.
"Освен краткосрочен план, описващ как ще излезем в момента от ситуацията и кризата, нужен е и дългосрочен, описващ как възстановяваме страната, икономиката, как решаваме тежките социални проблеми, които вече започват стремително да се трупат. Смятам, че управляващите трябва да реагират максимално бързо с пакет от закони, които да позволят излизането от извънредното положение по начин, при който правителството запазва определена гъвкавост да затяга и отхлабва мерките при необходимост. Свалянето на извънредното положение не означава връщане на ситуацията от преди мерките веднага. Ще са ни нужни месеци да се възстановим. Мерките трябва да кореспондират с реалните заплаха и с перспективата какво следва оттук нататък", каза още Вигенин.
Зам.- председателят на НС коментира, че е трябвало да бъде приложен "Национален план за готовност за грипна епидемия", приет още през 2006-та година, документ от над сто страници, който подробно разписва отговорностите, взаимовръзките, взаимодействията и въобще необходимите действия в условия на епидемия. Вигенин подчерта, че със заповед на премиера е създаден Националният оперативен щаб, който обаче няма правомощия, отговорности и най-важното - не може да бъде подлаган на парламентарен или обществен контрол, като по този начин министър-председателят бяга от отговорност. Депутатът на левицата изтъкна, че щабът не може да взима решения и приема закони, че отговорността е на изпълнителната власт и на министър-председателя, който трябва да се отчита в парламента.
"Президентът обърна внимание, че средства отиват в помощ на бизнеси, които са регистрирани в офшорни зони. Стана ясно, че едни големи хотели, за сметка на по-малки туристически бизнеси, ще получат подкрепа по мярка "60/40". Ние от край време предупреждаваме, че тези мерки са неефективни, не постигат целите си и не помагат на реално нуждаещите се, за които са обявени, за подкрепа на гръбнака на нашата икономика- малкия и среден бизнес. И това в ситуация, когато изцяло фокусът на правителствената фискална политика е фокусиран към кредити и заеми. Това би имало смисъл, ако има по- цялостна визия и комплект от други мерки, докато такива няма. Мярка "60/40" не може да бъде използвана от фирми, които са в реални затруднения и които нямат никакви дейност в момента, защото са затворени с министерски заповеди заради извънредното положение. Откъде да дойдат другите 40%, когато фирмата няма дейност? И ето изводът - от тези мерки се възползват компании, които са големи, с възможности, с резерви, които могат да си позволят това, докато ударът по малкия и средния бизнес остава и няма кой да помогне на тези хора", каза още Вигенин.
