„Години наред политиците ни убеждаваха, че имаме една от добрите най-здравни системи. Оказа се, че лъжат“. Това сподели в интервю за БНР испанският журналист Давид Хименес.
Хименес познава еднакво добре и Изтока, и Запада. Роден в Барселона, учил в Харвард, 20 години е прекарал в Азия като кореспондент на „Ел Мундо“. Миналата година описа в книга периода, в който ръководи ежедневника, разкривайки тайни връзки между политици и медии.В журналистическата му биография са страни като Афганистан и Северна Корея, отразявал е събития като аварията в АЕЦ „Фукушима“. През 2003 година описва от място епидемията от Тежък остър респираторен синдром (ТОРС) в Китай и в Хонконг. Сега в „гореща точка“ се е превърнала родната му Испания - една от най-засегнатите от коронавируса.
„Мисля, че има известен егоизъм от страна на най-развитите страни. Бързат да издигнат стени, когато при тях има безработица и собствените им граждани вече са склонни да поемат работата, която в нормална ситуация вършат имигрантите. А после обратното, пак пускат чужденците... Светът се е превърнал в някакъв модел на Титаник. Всички сме на един голям кораб, но има пътници от първа класа и съответно от втора и трета. И когато корабът потъва, в спасителните лодки с предимство сядат пасажерите от първа категория. Това винаги е било така. И не се е променило с глобализацията, напротив, може даже да е станало по-лошо“.
Давид Хименес оценява реакцията на властите като „неадекватна и закъсняла“. Смята, че заради непрекъснатите съкращения в сектора болниците още в началото на кризата са били на ръба на капацитета си. Показателно е, според него, че от всички страни именно Испания е с най-голям процент медици сред заразените.
„Мисля, че трябва да оценим доброто поведение на гражданите, героичната работа на много здравни работници и със съжаление да отчетем недостойното поведение на нашите политици. Единственото, което продължават да правят, е да водят битка помежду си и да изчисляват колко процента популярност може да им донесе този или онзи ход. Тяхната реакция е едно от големите разочарования. Политическите партии са заети с борба за рейтинг, вместо с общи действия в кризата“.
Давид Хименес познава лично елита на страната си. Преди няколко години застава начело на ежедневника „Ел Мундо“, за който е работил като кореспондент в Азия. След година си тръгва, а неравната битка за независима журналистика с политиката и бизнеса описва като „по-непредсказуема от Афганистан и всяка друга гореща точка“.
В страни като Испания има проблем с политическата класа. Тя е зле подготвена. Имаме работа с хора, които не познават нищо друго освен партийната работа. Нямат опит. И не става дума за ляво и дясно, те са един тип. Като има проблем, просто скалъпват нещо в момента, за да отбият номера, импровизират и то лошо.
Хименес сравнява с Германия, където според него политиците действат много по-адекватно, като се съобразяват с професионалистите в съответните сфери. Смята, че последиците от неадекватни решение тепърва ще пораждат още кризи и най-сериозните последици ще са на икономическа основа.
„При дълбоките икономически кризи също умират хора. Казват ни, трябва да избираме между изолацията и смъртта. Да, но когато разрушиш една икономика, това също предизвиква жертви - по много причини. Кризите влошават изключително много положението в обществото, като се осъждат на безработица и бедност големи групи хора... Испания е сред 20-те най-силни икономики в света и въпреки това понася огромен удар. Да си представим какво може да се случи с други страни в Латинска Америка, в Африка, където отговорът на кризата е много по-труден“.
Хименес се съгласява с констатацията за отношението на Запада към работниците от Изток - много необходими в добри времена и излишни в периоди на криза.
