Много се насъбра. Изнервихме се. Щабът и управниците доста се постараха. Хора с изпилени сетива трудно прощават. Тези ”горе” си мислят, че правят всичко както трябва, ние ”долу” не им вярваме. Така е било винаги, но в извънредно положение чувствата се нажежават. Дано този път родят промени.
В такъв момент ви предлагаме нещо красиво от Валери Петров. Поетът имаше годишнина преди десетина дни, но вярваме, че трябва да бъде препрочитан по всяко време.
Всъщност името му е Валери Нисим Меворах, но го знаем като Валери Петров. Всеки е чул или слушал негови стихове, понякога без да знае, че са от него. Няма да описваме биографията му – който иска има къде да я прочете. Ще споменем, че освен прекрасни стихове, книги и пиеси беше и забележителен преводач. Най-доброто от Гьоте и Шекспир на български е негово дело.
Валери Петров
НА "ПОПА"
И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,
как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.
Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези всъщност дечица
Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.
Не, че няма сред тях доста с бръснато теме,
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,
като биха могли… А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца.
Очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв…
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
"ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО"
Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси,
пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!
Худ. Владимир Любаров "Летящи хора"
ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
ЗА СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта, - казваше поета. И още: Каквото й да прави злото, то е нетрайно.
Хубав ден!
Фрог нюз
