Едва 30% от общата добавена стойност на производството отива в джоба на наетия, което означава, че заплатата му е една трета от реалния му принос за съответната фирма. Разликата между производителността и заплащането на труда на българския работник става все по-голяма.
Тази масова тенденция в условията на труд у нас бе изведена като акцент по време на дискусия, организирана от Икономическия институт на БАН.
Ножицата в стойностите - изработено и платено, е различна за отделните сектори, обясни ст.н.с. Васил Цанов. По думите му най-широко тя е отворена в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, търговията, текстилната и химическата индустрия. В тези области през последните години се наблюдава рязко покачване на производството, а заплащането остава непроменено или с малки увеличения, подчерта Цанов.
Според изследването на учените от Икономическия институт на БАН освен на дъното на класацията по заплащане, секторите - селско стопанство, търговия, строителство и хотелиерство и ресторантьорство, са и с най-ниска социална защита на труда. Като икономически дейности те се отличават със сравнително по-неблагоприятни условия на труд, но заетите в тях не се компенсират с допълнително възнаграждение за удълженото работно време, работата на смени или осигуровки върху пълната заплата. За разлика от тях, делът на компенсациите на работещите във финансовия сектор се увеличава от 14 на 25%.
В най-неизгодна позиция като относителен дял на заплащането спрямо постигнатия икономически резултат са наетите в земеделието. За последните 10 години те са получавали едва една десета от новосъздадения продукт.
Най-голям дял от новосъздадената стойност получават наетите в държавния сектор – администрация, здравеопазване и образование, става ясно от сравнителната характеристика на заплащането в изследваните 14 вида икономически дейности в страната. Те са привилегировани и по отношение на социалната защита.
Разликата в трудовите възнаграждения в най-високо платената дейност – финансово посредничество, и най-ниската – хотели и ресторанти, пък е от 3,2 до 3,7 пъти.
Освен ниската стойност на труда у нас, другият основен проблем е, че „спестените“ от работна заплата средства не се влагат отново в производството за технологично обновление на предприятията и подобряване на работната среда, стана ясно на дискусията. Собствениците масово ги превръщали в невъзвръщаеми инвестиции, свързани с подобряване на личния си жизнен стандарт.
Наблюдава се и недобро уплътняване на работното време от страна на самите служители, подчертаха икономистите на БАН. Според тях от 8-часовия работен ден, пълноценните са само 5.
На пазара на труда у нас съществува неравнопоставеност и между самите договори за наемане на персонал. Тенденцията е работещите на пълно работно време да получават повече за един час труд, отколкото колегите им на гъвкав режим. Това води до масово нежелание да се подписват трудови договори за непълно работно време, каквито мерки се препоръчват по време на криза, коментираха участниците в дискусията.
Като цяло икономическата криза срина качеството на заетостта у нас на нивата от 2005 г., посочи ст.н.с. Искра Белева, зам.-директор на Института. Така се загубиха три години вложени усилия, програми и средства в тази област, добави тя.
От друга страна обаче излизането на много хора от заетостта създава условия за обучения и преквалификации, което ще ги направи по-конкурентноспособни при връщането на пазара на труда. За това обаче е необходима адекватна и целенасочена държавна политика, препоръчаха икономистите на БАН.
