На 1 май много страни по света отбелязват Международния ден на труда и работническата солидарност.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, в съгласие с идеологията и твърдението, че тези страни се управляват от работническата класа.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители.
След края на социализма в България през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти и комунисти.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) първия понеделник от септември.
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
