Първомайските манифестации ги няма. Едни тъгуват за тях, по-младите не знаят какво е това. Международен ден на труда. На труда. Когато ни изненада демокрацията, защото дойде не по верния път, а отвън, както и освобожденията ни, Радой Ралин бе казал, че се е сринал един от нашенските митове – прословутото българско трудолюбие.
Петък е. Извънредното положение продължава. По телевизора изплува – буквално – закръгления образ на кандидат-младоженеца, бивш министър, сегашен зам.-министър на МРРБ и чест „навигатор“ в джипката на Борисов – Николай Нанков. Разбира се каза, че всичко в държавата е наред, даже супер и се строи като за световно. Просто прелест. Нанков – Заю Баю, както му казват някои негови колеги… В скъп костюм, с копчета под напрежение при корема.
БСП празнува по някакъв начин. Георги Гергов и той – стахановец-милионер…
Имаме нужда от сапун и дезинфектант след такива срещи. Но и те са безсилни понякога. Нещо лепкаво все остава, за да ни напомня къде се развива действието…
Нужно е нещо по-силно. Нещо истинско. Пролетен вятър, топъл лъч, приятелски жест.
Атанас Далчев, например. Точно така – Далчев!
Атанас Далчев
НЕОЧАКВАН ДЪЖД
Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
Ний изненадани се скрихме за минутка
от яростта на неочаквания дъжд
под дървесата, до затворената будка.
Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно смътно чувство ни обхвана
и както някога, се озовахме пак
две влюбени деца във къщи на тавана.
Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.
Стоехме мълчаливи и съвсем сами
и сякаш заедно за първи път в живота,
и слушахме как в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.
МЛАДОСТ
Денят изгряваше и утрото
изкукуригваше на двора
и нейде долу се отваряше
и се затваряше врата.
Мухите весело бръмчеха
и кацаха върху прозорците
и аз се мъчех да си спомня
що съм сънувал през нощта.
И после аз излизах тихо
и тръгвах в утринните улици,
и скитах, без да мисля нищо,
до късна вечер из града;
четях, вървейки, гласно фирмите
и гледах спрян под някой покрив
как по трамваените релси
тече дъждовната вода.
Или минавах край витрините
и отминавах безразличен,
защото сплитах в дълъг ритъм
внезапно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
и ми се смееха момичетата
за очилата и за унеса,
и за нехайния вървеж.
По тъмно аз се връщах в къщи
и носех своята умора.
Вечерята бе сладка всекога
и меко - твърдото легло,
над мен една горяща лампа
и две в стъклата на прозореца,
и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Композиция Скулптор: Любомир Далчев
АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
Вървя край зидовете стари
и мостовете на града,
де отражения като пари
излъчва злачната вода.
И дето спра, все тъй те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.
Скулптор: Любомир Далчев
ФРАГМЕНТИ
Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.
***
Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.
***
Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.
***
Дъжд
Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж аз си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.
На някои може би им се искаше нещо бойко, революционно. "Дружна песен днес да екне", например. Нещо пламенно от Георги Кирков. Е, може би друг път.
Днес си падаме по Далчев, слънцето и свободата човек да мечтае.
Фрог нюз
