Марш, марш, с генерала наш в бой да летим, и враг да победим! Това е припевът на някогашния български химн „Шуми Марица“, по текст на Иван Вазов, а музиката е народна.
Цял ден мрежата ври и кипи по повод спирането на брифингите на Националния оперативен щаб, оглавяван от ген. Венцислав Мутафчийски.
Едни се радват, други съжаляват – както винаги е било. Когато се нагърби с ролята, определена му от правителството, високопоставеният военен лекар би трябвало да е наясно с народопсихологията. Тя не касае само народеца, а и тия по върховете. Злобицата, завистта и тарикатлъците виреят най-много именно там „горе“. Генералът-професор понечи да се качи на властовия Олимп по стълбата на обстоятелствата. Не че това не е ставало досега, но заелите ложата на върха не обичат новодошли. Особено, ако някой друг ги бута и натрапва. Дори тези, които се мислят за всесилни, понякога се дънят. Особено те.
Забележете с какъв трагизъм пеевските медии се хвърлиха да защитават героя-генерал и да ръфат като кучета всеки, който не е влюбен в него. Само този факт е достатъчен за определени изводи, но не е единствен. В препълнени със злоба репортажи пак същите медии описват „масов протест от десетки граждани“ срещу президента Румен Радев. Опънати палатки, крясъци, напрежение и прочие боза. Всъщност няколко човека с напълно неясно бръщолевене. От яростно плюене по Радев, до екзалтирана защита на Мутафчийски. Това вече е комично. Но какво да измисли безмозъчният център на една продънена пропагандна машина? Неистовата подкрепа за генерала именно от този кръг е силно смущаваща. Може да не я е искал, но я прие охотно. Не Борисов – те го употребиха. Дори с лакейските въпроси, които му задаваха. Същото очаква и онези, които разчитат на ползи от малоумното мероприятие пред „Дондуков“ 2.
Ако ген. Мутафчийски искаше да каже нещо, можеше да направи изявление, прес-конференция или отворено писмо до медиите. Нямаше нужда да иска разрешение от този или онзи. Щеше да му отива на най-важната титла „хирург“, на професорското звание и пагона. Не го направи и въпросът дали с него е постъпено справедливо или не още виси във въздуха. Значи е съгласен. Този, който го назначи, явно разбира доста добре от характери.
Щабът щял да продължи да съществува. Е, и Медицинският център продължи да съществува след… смъртта си…
Нищо лично.
Фрог нюз
