Някога военните паради са били от Орлов мост до Лъвов мост. За 140 години у нас са раздадени милиони военни отличия, но от тях ордените „За храброст” са само 12 300. Не знам дали някъде се води регистър на останалите живи носители на ордена „За храброст”. Излъчването с днешна дата на Патриарх на българската войска е непосилна задача. Надеждата ми е в мислещите млади свободни хора, неподвласни на авторитети и конюктура.
Така ми се иска на Гергьовден, на празника на Българската армия да застанем под трицветното знаме— единни и сплотени в името на просперитета на Родината. Това казва в интервю за Фрог нюз полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военноисторическата комисия.
- Г-н полковник, с какви чувства посрещате 6 май?
- Не ми е празнично! И не заради извънредното положение и пандемията. Те ще отминат и скоро няма да си спомняме за тях. Повече ме терзае безвремието и объркаността в която живеем. Френският публицист Пиер-Жозеф Прудон, сочен за един от основоположниците на анархизма има една мисъл:”Когато някоя силна идея обхване един народ, когато тя го накара да заговори и заиска единодушно, тогава настъпва една несравнима светлина, която просвещава и увлича непреодилимо хората за нейното постижение, без оглед на жертвите”. Тъжно ми е, че у нас я няма още тази личност, която да формулира силната идея! Така ми се иска на Гергьовден, на празника на Българската армия да застанем под трицветното знаме— единни и сплотени в името на просперитета на Родината. Убеден съм, че рано или късно това ще стане!
- Гергьовден e и празник на войската? Може би за първи път в най-новата ни история този празник ще мине без военен парад заради коронавируса?
- Ако условно приемем, че най-новата ни история започва от началото на 90-те години на миналия век, да, може би за първи път на празника на армията по жълтите павета няма да дефилира войска. За мен е по-важно да си отговорим на един друг въпрос – защо са военните паради? За хората под пагон те по-скоро са допълнително натоварване – подготовка на техника, тренировки, ядове и напрежение. За нас, свързаните с армията е едно вълнуващо събитие, което сваля години от плещите ни и връща приятни спомени. Военните паради трябва да се правят за гражданството, от данъците на което се въоръжава и издържа армията. На него трябва да се осигури възможност да гледа и се радва на своята войска, да черпи енергия и вдъхновение от бойната мощ на армията, призвана да защитава мирния труд на народа. Нашите предци правилно са отчитали това обстоятелство. Най-величествените военни паради се провеждат във втората половина на 30-те години, когато се разкъсват оковите на наложените от Ньойския диктат ограничения.
На възродената армия е необходим народ със самочувствие и национална гордост. На парадите техниката и войската са тръгвали от Орлов мост и са стигали до Лъвов мост. Да могат да ги видят всички онези, които са излезли по улиците на София. А сега се блокира „Цар Освободител” от Военния клуб до Президенството и военния парад може да се гледа само от поканени. Ситуация, която не носи позитиви за организаторите.
- Някои казват, че е по-добре да няма тази година парад, защото на трибуната ще са генерали-пенсионери и ще маршируват войници с бастуни след приемането на поправките във военния закон за възрастовата граница на войнишката служба. Вашият коментар?
- Възрастта не е порок. Поправката на най-поправяния Закон за Въоръжените сили, регламентираща възраста за приемане на кадрова военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи е продиктувана от наложилите се обстоятелства. Тревожен е съществуващият некомплект от личен състав в армията. Причините за това трябва да се търсят освен в демографската криза и в неатрактивността на военната професия. Но това не е моя тема. Ще се опитам в контекстта на настоящия празник да потърся отговор на въпроса в исторически план.
Гергьовденския военен парад през 1936 г. е посветен на заслужилите водачи на българската войска и кавалери на ордена „За храброст" - генералите Николаев, Кутинчев, Иванов, Жеков и Ковачев. Трогателно е отношението към генерала от пехотата и Патриарх на Българската армия - 84-годишния Данаил Николаев, съпровождан лично от царя и придържан от адютанта му. Парадът се открива от представителен блок на кавалерите на ордена „За храброст". Никъде не се говори за пенсионери и за бастуни. В днешно време сме длъжници по отношение на тази традиция. Да не говорим, че излъчването с днешна дата на Патриарх на българската войска е непосилна задача.
- Кога за първи път е празнуван 6 май като Ден на войската, защо е прекъснат и кога пак се възобновява?
- За първи път самостоятелен военен парад на части от българската войска се прави на 30 август 1878 г . край Пловдив. Денят на Свети Георги се чества скромно като празник на кавалерите на ордена „За храброст" с панихида в гарнизоните, поздравления и обяд. Паралелно след Сръбско-българската война като „Празник на победите” се чества 27 ноември. Погрешно датата се свързва с победата при Сливница, защото там боевете са от 17 до 19 ноември и втората дата е обявена за Празник на Сухопътни войски. А 27 ноември се свързва с превземането на Пирот и края на военните действия. Без да има специална заповед, заради съвпадането на датата на празника на армията с датата на подписването на Ньойския диктат през 20-те години на миналия век бойният празник на армията започва да се отбелязва на 6-та май, заедно с Деня на храбростта.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. И до 1933 г. празникът се чества на „Площада на победите" (днешния квартал „Лагера" в столицата). След това честването се пренася в центъра на София. Запомняш се е Гергьовденският празник през 1937 г. Връчват се новите бойни знамена и по улиците преминава модерната бойна техника на възродената ни армия.
След края на Втората световна война се въвежда нова празнична система. През 1993 г. в качеството си на военен министър Валентин Александров връща датата 6 май за ден на храброста и празник на Българската армия, възстановява начина и мястото пред Народното събрание за провеждането на военния парад. Въпреки екцентричните си прояви той беше ерудит и остави добри спомени за себе си. На военни тържества се явяваше в полковнишка униформа на военно-съдебното ведомство, което си имаше своето очарование.
С решение на 38-то Народно събрание за допълнение на Кодекса на труда, обнародвано в Държавен вестник бр. 56 от 19 май 1998 г., Гергьовден беше обявен за национален празник.
- Може ли да разкажете някои интересни исторически случки и събития свързани с Гергьовден и 6 май?
- Смея да твърдя, че след възстановяването на 6 май като ден на храбростта и празник на Българската армия съм присъствал на всички Гергьовденски паради, а една част от тях съм и коментирал в национален ефир. Три от тях са оставили следа в съзнанието ми. Първият беше по времето на Жельо Желев и се провеждаше пред Народното събрание. Имаше внушителен представителен блок на Съюза на възпитаниците на Военното на НВ училище. Бяха нещо обидени на държавния глава и вместо да отговорят на поздрава му извикаха едно гръмко „Ура”. Вторият е свързан със строевите умения на командващия парада. А третия парад се водеше от генерал Андрей Боцев и си спомням, че го коментирахме по БНТ заедно с журналиста Григорий Недялков. С възхищение наблюдавах ген. Боцев и неволно в ефир изпуснах репликата: „Който го може, си го може!”
- Като че ли само на 6 май се сещаме за Ордените за Храброст? За кои генерали и войници на България трябва непременно да си споним на този празник?
- Храбростта е висша добродетел и онези, които я носят в себе си са помилвани от Бога. В дни на изпитание те са призвани да водят останалите. На този ден в съзнанието ми винаги изплува образът на първия носител на ордена „За храброст” генерала от пехотата Данаил Николаев, един от първостроителите на Българската армия. Следват величествената осанка на ефрейтор Иван Арабаджиев от 24-ти пехотен Черноморски полк, носител на пет войнишки знака на ордена „ За храброст “ , ботевия четник Йордан Йорданов – Инджето , носител на три войнишки знака на ордена „ За храброст “ и старите фронтови фотографии на наградени български храбреци. На този ден няма как да не си спомним за полк. Борис Дрангов. Неговото величие е в това, че на бойното поле, пред очите на своите войници доказа колко е сладко да пожертваш живота си в името на България. С мъка си спомням и за генерал Андрей Боцев. Преминал по всички стъпала на военната иерархия, войник по душа и сърце, той остана докрай на поста си, въпреки непоносимите страдания, които му пречиняваше болестта.
- Не ви ли се струва, че през последните години твърде лесно се раздават ордени и медали от военните министри?
- По-печалното е, че в последно време военни отличия се раздават не само от военния министър, а от чиновници и дори от политици, които нямат нищо общо с военното ведомство. Но това не се случва само през последните години. Мисля, че заедно с много други неща, и в тази сфера механично копирахме след края на Втората световна война съветския опит. Но в интерес на истината трябва да отчетем и факта, че руснаците са изключително чувствителни по отношение на връчването на определени военни отличия. Всичко бяха склонни да простят на Брежнев, но не преглътнаха и по-късно анулираха неговото самонаграждаване с най-висшето военно отличие в СССР орден „Победа“, връчван само на генерали и маршали за изключително големи заслуги към Червената армия.
По подобен начин у нас стои въпросът със статута на ордена „За храброст”. Против волята на Османската империя и на Русия, княз Александър I се възползва от прерогативите, които му предоставя чл. 59 от Търновската конституция да учредява единствено знак за отличие и то само за военнослужещи. На 13 януари 1880 г. се ражда първия български орден, добил по-късно широка популярност под името „За храброст“. Предназначен е да се връчва за заслуги на участници в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., както и за поощрение „за в бъдеще на онези, които ще извършат подвиги на бойното поле“. За 140 години у нас са раздадени милиони военни отличия, но от тях ордените „За храброст” са само 12 300. А кавалерите на този орден са и по-малко, защото някой от тях са носители на два и повече ордена. Не съм на ясно дали сега някъде се води регистър на останалите живи носители на ордена „За храброст".
- Покойният началник на отбраната ген. Андрей Боцев преди година каза: ”За 15 години членство в НАТО, единствената препоръка, която е изпълнена от това армията ни да бъде малка, модерна и мобилна, е да бъде малка”. Това го знаем не от вчера. Не е ли малко тъжно да си припомняме и това на празника без парад?
- Не ми е известно да съществуват критерий за определянето на една армия като малка, средна или голяма. Нямам представа и въз основата на каква експертиза се определя необходимата ни армия, способна да защити съверенитета и националната цялост на Родината.
В годините на Студената война ситуацията беше като че ли по-ясна. Знаеха се съюзниците и противниците, полосите за отбрана, оперативните и тактически направления за настъпление. Останалото беше математика при определяне на броя на войсковите формирования, количеството на самолетите, средствата за противовъздушна отбрана, танковете, артилерийските системи и бойни машини на пехотата. Имам чувството, че сега военната експертиза се наглася за да обслужва вече взети или наложени решения.
Революцията в технологиите се отрази безспорно и върху военното дело. Подозирам, че ни очакват и нови, непознати хоризонти. За мен пандемичната ситуация в която се намира днес света по много показатели прилича на глобална военна операция.
- Има ли надежда за Българската армия? Къде я виждате?
- Едно от посланията на празника е да събуди българското в българите, да се слеят народ и армия. Обичам своята армия и вярвам в нейното бъдеще. Надеждата ми е в мислещите млади свободни хора. Неподвласните на авторитети и конюктура, способни да раждат конструктивни идеи и да знаят как да ги реализират. И най-важното – да обичат България.
Интервю на Красен Бучков
