Министерството на културата все още не е представило антикризисен план за действие, който да включва не само единични мерки, но и всички културни сфери, засегнати от пандемията с Covid-19. България не е пренасочила за култура никакви средства от европейските, които бяха определени за борба с последствията от коронавируса, въпреки призива културата да бъде сред първите сектори, които да се възползват от този ресурс.
Това каза пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в НАТФИЗ.
В България творческите стипендии са за много малко артисти, отбеляза Андреева, която не крие изненадата си „от факта, че Министерството на културата разглежда хиляда човека като обект за подпомагане“. Това по думите й като първа и единствена засега мярка, предприета от МК, не обхваща сектора в цялост.
„В тази кризисна ситуация трябва да се взимат не единични мерки, трябва да има цял план за действие“, подчерта Андреева.
Над 80 хиляди са заетите в частни и неправителствени организации. Частните структури в изкуствата, културните и творчески индустрии и културния туризъм са над 20 хиляди, припомни тя.
Някои държави като Испания и Великобритания са предприели като антикризисна мярка въвеждането на нулеви или диференцирани ставки за културната дейност в онлайн среда, която в момента е единствен канал за разпространение на културни продукти.
България и Дания остават единствени без диференцирана ДДС ставка, но Дания преразпределя средствата и ги връща отново към културните дейности, докато у нас това не се случва, изтъкна Андреева.
„Така че ние отново сме един остров на фискален консерватизъм. Добре познавам гледната точка и отношението на министър Горанов към културата в последните години“, допълни тя.
Дейците в сферата на културата психически се настройват, че след отмяната на извънредното положение залите няма да отворят автоматично и публиката да влезе веднага в тях, особено при фестивалните събития.
„Много дълъг период ще живеем с ограничения, което означава и още нещо – рационалният консерватизъм на аудиторията, чувството за страх и намалените доходи, които все повече ще стават причина за търсенето на нова ценова политика в областта на културата“, коментира Андреева.
Културата и туризмът в глобален мащаб са сред най-засегнатите от кризата сектори, доколкото туристическият поток е рационално пристрастена аудитория и традиционен посетител на културни събития, отбеляза още Диана Андреева и допълни, че през последните два месеца в европейски план всички държави в Европа без изключение са начертали свои мерки, които включват статута на артиста и осигуряването на екзистенц минимум.
За разлика от предишната криза през 2008-2009 година, когато бяха съкращавани значителни средства за култура, за да се инвестира в други сектори, сега се случва обратното на европейско ниво - повечето държави насочват огромен ресурс, каза още експертът и даде примери с Германия, която отделя за култура 50 милиарда евро, Испания – 20 милиарда и Полша – 1 милиард евро.
