Единствено силен и избираем десен кандидат, който да се класира на балотаж, може да застраши реално позицията на безспорния фаворит – настоящия столичен градоначалник Бойко Борисов.
Теофан Германов
Кметските избори в София винаги са са се възприемали като супер избори. Не само, защото столицата е най-големият град с вече близо два милиона население, а и защото на тях се оформя обликът за настоящата и бъдещата тежест на отделните политически играчи. Ето един пример. През 2003 г. БСП показа, че влиза в добра политическа форма, когато за пръв път от осем години и за втори път в прехода успя да докара своя човек до балотаж. Също през 2003 г. кандидатурата на Надежда Михайлова, лидер на СДС, и нейната загуба още от първи тур в някогашната синя крепост, дадоха старт на разпадането на дясното пространство.
За предстоящите местни избори също се наблюдават интересни залози пред играчите. Безспорният според социолози и граждани фаворит за столичен градоначалник е Бойко Борисов. Той освен кмет на София е и лидер на опозицията в България, а в този смисъл и водещ кандидат за бъдещата власт след един нов парламентарен вот. Ако Бойко Борисов случайно не победи в София, автоматично би отпаднал като такъв, а интересът към ГЕРБ ще спадне значително. От обкръжението му ще излязат както многото порядъчни хора, искащи промяна, така и нароилите се службогноци от ляво и дясно, които винаги побързват да се прилепят към всяка очертаваща се каца с мед, т.е. власт. Именно затова Борисов не просто защитава настоящата си работа в общината, но и бъдещата си – в правителството.
Пред всички други политически сили в София стои въпросът да се достигне до балотаж и евентуално те да са на него. Засега социологията ни убеждава, че такъв няма да има. Но дори да изходим от това твърдение е интересно да се разиграят сценариите пред един евентуален втори тур. Подобно разиграване на сценарии не е политологическо упражнение в красноречие. Все пак нека си спомним колко изненади се случиха в последните години. През 1999 г. “сигурният” Добрин Митев загуби във Варна от Кирил Йорданов, а през 2001 г. “непобедимият” Иван Костов получи 17 процента на изборите за НС и беше пометен от царската вълна. Пак през 2001 г. “безспорният” Петър Стоянов загуби от сочения за служебен кандидат Георги Първанов, през 2005 г. “убедената победителка” БСП взе едва 82 места в НС, а “несъществуващата” „Атака” влезе в парламента…
И така – ето няколко теоретични модела за евентуалния балотаж в София. Той, преди всичко, отваря два типа дискусии. Първият е за това, че отишлият на балотаж срещу безспорен обществен фаворит като Борисов, автоматично става притегателен център за коалиция “Всички срещу Бойко”. Такава коалиция няма да се получи лесно, но е възможна. В нея при всички случаи ще участва БСП, която в Генерала вижда своя най-отявлен и сериозен опонент. Там място има и “Атака”, доколкото Борисов продължава да изгребва електорат, който можеше да мине към националистите при други условия. При определени обстоятелства в такава коалиция ще участват и десните, които вече се оплетоха в нещо като латино-сериал с Борисов - ту се обичаха и подкрепяха, ту се разделяха, но от всичко това стана ясно, че ГЕРБ би ги претопил безвъзвратно, както вече се случва с други присламчили се организации.
Вторият въпрос е за отговорността и тежестта на тези, които не стигнат до балотаж. Ако БСП не успее да се класира втора, партията се изправя пред гигантски проблем, даже и да спечели изборите в национален мащаб. Просто, защото София е най-имиджовият град. А и в соцпартията достатъчно си подхвърляха отговорността между Висшия и Градския съвет, та дори на моменти се виждаше, че в столетницата се борят кой да НЕ издигне столичния кандидат. Това се потвърди и от уточнението на Румен Овчаров, че кандидатурата на Бриго Аспарухов била номинация не на районни организации, а на Изпълнителното бюро…Сега пред БСП възниква още един проблем, че Аспарухов като бивш кадрови офицер от ДС не може да бъде подкрепен от десните. При кандидат като Стоян Сталев обаче, това беше съвсем възможно. Ако десните стигнат до второто място, независимо с или без балотаж, то тяхната смърт ще се окаже не толкова предизвестена. Те имат още един силен коз – ГЕРБ все още не е призната от Европа за дясна партия и има проблеми с признаването. Ако десните покажат кондиция, хората на Генерала ще си останат в предверието на европейското дясно и ЕНП ще инвестира в обновлението на СДС и ДСБ, а не в нов проект.
Ако “Атака” е втора (нека видим как ще играе Сидеров в София), то страната ще се окаже пред много интересна ситуация, в която традиционните партии са тежко изместени от една националистическа и от една лидерска формация.
Интересно ще е и как ще постъпи НДСВ. Засега те се въздържат от конкретни действия, но от една страна Бриго Аспарухов беше фаворит на експремиера Симеон Сакскобургготски за негов личен съветник по сигурността, от друга - Доган на няколко пъти, чрез своя съветник проф. Людмил Георгиев, подхвърли идеята за общ кандидат на тройната коалиция, който да е от НДСВ. При всички случаи поведението на НДСВ за евентуалния балотаж е важно, а и да не забравяме, че Симеон Втори, ако не Цар на България, е със сигурност “Цар на изненадите”.
Парадоксално, но при тези обстоятелства и сценарии, ключът към софийския вот се държи от десните, които утре трябва да излъчат своя човек. Защо парадоксално? Десните са в тежък електорален спад и единството им е по-крехко от порцелан. Но пък именно техният кандидат е единственият, който може да построи коалицията “Всички срещу Бойко”, ако се окаже борец, ако покаже компетентен, улегнал и диалогичен стил и, разбира се, ако отиде на втори тур. Коалиция “Всички срещу Бойко” не може да се състои, ако БСП или “Атака” стигнат до балотаж.
При един евентуален втори тур с участието на двама генерали изборът за повечето хора, които не си падат по военщината, ще е демотивиращ. След толкова години ченгеджийница у нас хората едва ли ще искат страната да се осее с кметове, които са бивши полицаи…Все пак повечето ще изберат генерал Б. пред генерал А. Тогава десните, искат или не искат, ще дадат вота си за Бойко Борисов, колкото и да не им харесва перспективата да станат филиали на ГЕРБ. Но пък и в СДС – София има достатъчно хора, които и сега работят за Борисов, с надежда нещата в СОС да си останат “както до сега” и кметът да им осигури коалиционен комфорт в управлението на общинските дружества.
Ако пък “Атака” стигне на балотажа, БСП ще отиде на вариант “гласувайте по съвест”. Левите не могат да подкрепят Сидеров, но не могат да дадат рамо и на лидера на опозицията срещу самите тях. Но тогава гласовете ще се разпилеят безвъзвратно и Борисов ще спечели, както Първанов преди година.
Именно с един десен кандидат на балотаж е възможно и БСП, и “Атака”, и НДСВ, и останалите политически сили да се обединят явно или тайно в коалиция “Всички срещу Бойко”. БСП би излязла с чест от подобна ситуация. Отговорен представител на БСП-София вече допусна идеята, че на балотаж левицата ще подкрепи даже СДС и ДСБ за районни кметове. Това допускане лесно може да се прехвърли и върху целия град. А и така БСП би показала един важен жест. Преди година на президентските избори ЕНП в лицето на настоящия шеф на Европарламента Пьотеринг предложи на десните да гласуват за Първанов, за да не се създаде риск от националистически президент в България. Тогава десните отказаха такъв вот, който е приет в страни като Франция например. Сега БСП може да каже, че “показва джентълменско и градивно поведение, подкрепяйки своите опоненти, за да не победи популизмът” примерно. При една такава коалиция има предпоставки София да осъмне с нов кмет след 28 октомври.
И точно в това се състои огромният шанс на Иван Костов и Пламен Юруков. Ако те успеят да намерят и издигнат способен, компетентен кандидат, то той може в един момент да стори невъзможното, с което да оттласне десницата от дъното, където се е вкопала от години. Ако СДС и ДСБ се отърсят от някои свои предубеждения, те може наистина да държат в ръцете си ключа за общината, а с него и завръщането си на сцената като водеща опозиция, както и електоралния интерес.
