Бях си обещала да не разказвам повече истории за таксиметрови шофьори, но съм леко в потрес. Прибирам се от работа тази вечер, заговаряме се за какво - за коронавируса и той - ама това са пълни глупости, мен нали ме тестваха от втората ми работа и се оказах положителен, а аз съм толкова здрав, нито съм боледувал, нито нищо.
В този момент усетих, че залепнах за задната седалка, буквално опитвах да не дишам. Плахо го питам къде е втората му работа. В Бърза помощ, казва той, шофьор съм там, защото са ни много хубави заплатите, та работя и на второ място. И после ми разказа как навсякъде в Спешните отделения гледали на хората от Бърза помощ като на хора втора ръка. "Ето на, вчера карахме една със съмнение, че е болна от новия вирус, те ми викат - защо ни я карате тук", обяснява той. А на мен вече ми се иска изведнъж да скоча в движение, докато гледах как се чеше по носа (не носи маска), пипа си лицето, кормилото, върти глава насам натам. На слизане имах сили само да му кажа - и да не ми идвате с другата си кола.
Журналистът Мария Николаева, Фейсбук
