Представители на жълти медии, по отношение на които е имало съмнения, изведнъж се оказаха водещи в диалога с институциите по време на кризата – това бе една от характеристиките на медийната ситуация по време на пандемията, които посочи медийният експерт Георги Лозанов.
Според него през тази криза медиите са изпълнили задачите си в информационно отношение, но не са осигурили в нужния мащаб обществения дебат.
„На мен сега с историята около коронавируса ми направи впечатление, че имаше медии, които се опитаха да натупат публичен капитал – представители на жълти медии, по отношение на които е имало съмнения, изведнъж се оказаха водещи в диалога с институциите . Пандемията се оказа една сцена, на която може да се извършва имиджово строителство – и от страна на самите медии, и от страна на политиците, и от страна на експертите. Въобще в този момент, тъй като вниманието е съсредоточено в проблема, всеки, който има връзка с него, и всеки жест изглежда придобива специално значение. В този смисъл имаше много имиджови акции, включително под форма на благотворителност“ – казва експертът в интервю за „Дебати.бг“.
.
Лозанов смята ниското класиране на България в класацията на „Репортери без граница“ за закономерно и дори изненадващо добро на фона на грандиозния скандал със спирането за 5 часа на програма „Хоризонт“ на БНР.
„За мен даже е изненадващо, че останахме на същото място, като миналата година, защото тази година беше най-големият медиен скандал за целия преход, а именно спирането на програма „Хоризонт“ за 5 часа. Като при това не се стигна до яснота по чие желание и под чий натиск това се е случило. Така че мислех, че това ще ни смъкне и по-надолу в класацията. Мисля, че този случай не беше отчетен, което беше странно“ – сподели той.
Лозанов е песимист за бъдещето на свободата на словото у нас. Въпреки че подчерта, че местата в такива класации имат много условен характер, той призна, че според него няма изгледи тенденцията за задушаване на свободата на медиите да бъде обърната.
