„Мотивацията за създаване на извънреден европейски фонд за подпомагане на медиите е двояка. От една страна, е икономическа, тъй като има реален отлив на реклами предвид спадналата икономическа активност. Това неизбежно води до орязване на рекламните бюджети, те са последни по веригата на фирмените разходи. Втората мотивация е политическа – тя се е прихванала и оплела с първата, като смесва темата за дезинформацията с темата за медийното финансиране. Двете не бива да се смесват, според мен.“
Тази позиция изрази в интервю за рубриката „Евранет плюс“ по Българското национално радио Иво Христов, член на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
За създаването на извънреден фонд за подпомагане на медиите настояха пред Европейската комисия евродепутати от Комисията по култура и образование в ЕП.
Искането бе подкрепено и от редица други евродепутати, за които е важно да се осигури финансова помощ на електронните медии и печата – с аргументите, че в условията на пандемията от Ковид-19 медиите играят решаваща роля в предоставянето на точна информация, задълбочен анализ и са гарант в борбата срещу фалшивите новини.
„В условията на здравна криза приходите от реклама намаляват с до 80%. Това е друго обективно обстоятелство, което посочват в защита на искането си пред Европейската комисия“, допълни евродепутатът.
Иво Христов коментира още: „Като говорим за дезинформация, имаме ли дефиниция на дезинформация? Когато някой каже, че трябва да пием дезинфектант, това какъв тип информация е? Според мен е дезинформация. Но някой изобличава ли я? Някой дамгосва ли я, както обичайно дамгосва публикации на трети страни? Не.“
„Опасявам се, че може да се хлъзнем по обичайната плоскост – да се дадат едни пари, които да бъдат усвоени по уталожени отдавна канали“, каза Христов. Ако парите се разпределят от правителството, у нас те ще бъдат употребени за закупуване на медиен комфорт.
По думите му, достоверната информация е обществена необходимост.
„Съмнявам се обаче, че тя е въпрос на пари в Европа. Има два начина да се подходи в борбата с фалшивите новини. Най-напред, да се възпитават хората в медийна грамотност. Да могат критично да прочетат информацията, да могат да отличат достоверната от недостоверната, да не се поддават на дирижирани психози. Това се учи чрез възпитаване на критична мисъл още от училище. Убеден съм, че това е верният подход, а не изсипването на средства.“
Българският евродепутат изрази увереност, че верният път не е създаването на различни нови структури, тъй като онзи, който държи в ръцете си печата "Дезинформация", е изкушен да се превърне в цензор.
„Съмнявам се и дали кризисното състояние на медиите в условията на пандемия е само въпрос на финансиране, или е дълбоко закодирано в нивото на свобода на медиите – с поглед към състоянието на медиите в България и други европейски страни.“
Според Иво Христов националният ни проблем е в липсата на свобода, а не в недостатъчното финансиране на медиите.
