Глупостите, които Вежди Рашидов изговори днес по време на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ са много, тук изброявам само най-главните:
1. „Културата е каприз на лукса“ (повторено два пъти).
Би било добре Вежди Рашидов да прочете българската конституция и основополагащи европейски документи за културата, може и да разбере каква безсмислица е казал. Слава богу, малко след него проф. Атанас Семов в същото предавене на Любенов каза обратното: културата и образованието са в основата, в самия дух и традиция на българския народ: те са изконна ценност.
2. «Културната политика е преклонение и подкрепа на големите творци... Културните институции са създадени заради тях».
Подобна идея за културни поллитики означава, че човекът е тотално невеж в областта, която би следвало да управлява като министър или председател на парламентарна комисия. Тава съм коментирал го няколко пъти преди време, омръзна ми вече. По-лошото в случая е друго: под подкрепа на големите творци Вежди Рашидов подразбира подкрепа на художници и главно скулптори, които той лично познава. Споменаването на големи български писатели и композитори е за парлама, той стигна до Христо Стоянов и там и остана, очевидно се запъваше, не знаеше нито едно име на съвременен български композитор. Вежди Рашидов не разбира нищо от музика, литература, кино, танц, театър, публично изкуство: той едва ли познава познава културната продукция на някой сериозен творец извън гилдията на художниците и скулптурите. Да не говорим за пълното пренебрегване на културни индустрии, дигитални платформи за култура, списания, книгоиздаване, за развитие на публики, за читалища, библиотеки, културни организации и екипи, младежки култури, за местни културни инциативи и пр.
3. „Идват сутрин в това предаване едни хора, които миришат на джибри“.
Това е казано за артисти и режисьори, които се повяват по телевизията. С бруталния си бай-ганьовски език Вежди Рашидов създава противопоставяне и потенциален конфликт между гилдиите, той директно в ефир обвини артисти и режисьори, че узурпирали медиите за сметка на художниците и главно – за сметка на скулпторите. Зад това всъщност личеше единствено „обида“, че той лично не се появява всекидневно на екран.
4. В Червената къща, която трябваше да бъде музей на Андрей Николов, „провеждаха някакви си дебати, и то – анти-български дебати“.
Кой си ти, Вежди Рашидов, да определяш дебатите в Червената къща като анти-български? Да не говорим, че на един от тях не си присъствал и нищо не знаеш за това, което Червената къща правеше. Да не споменаване и това, че хората, които създадоха къщата за култура и дебат, ремонтираха Червената къща и че всъщност поддържаха в нея музей на Андрей Николов, какъвто сега няма.
5. „Музейното дело е един бизнес, късат билети, машина за пари“. Като чуе такива неща, човек просто занемява.
Трудно е за толкова кратко време да кажеш толкова глупости. А те бяха и украсени от традиционната му мегаломанска тирада, която, както винаги, басово и непрекъснато, звучеше отдолу,: „Аз го направих този музей“… „Аз го ремонтирах… „, „Аз създадох….“, „Аз събрах наследството на Андрей Николов“, „Аз… за един кратък период, в който не бях министър“…..Аз последните години на четири световни биеналета съм бил и две първи награди имам….“ Мале мила! Ама той си вярва!
Този човек е скандал. Като скромен участник в българската култура още преди години съм отказал да бъде представляван от него. При неговата тотална некомпетентност, при неговата мегаломания и нахалство, при неговото брутално невежество - кой и защо го държи на този важен пост в парламентарната комисия? Как е възможно той да бъде парламентарен представител на българската култура! Срамно е, че има някои българските художници и скулптори, които много добре го знаят какъв е, са склонни на разни колаборации с него, само защото гилдията им чрез него консумира някакви дребни привилегии.
(Александър Кьосев е известен български културолог, професор, преподавател в български и чуждестранни университети.)
