Снощи си направих усилията да изгледам внимателно наскоро направено интервю с популярен професор и настоящ политик. И въпреки, че с него имахме допирни точки през годините, днес вече сме на съвсем различни планети. Моята поне не е политическа! Не поисках такава, въпреки всички доходоносни бизнес оферти. Няма значение как се казва този човек. Приятел и враг. Тук искам да спра вниманието ви върху нездравите амбиции на всеки от нас за обединение на мислещите хора на всяка цена.
Като за начало искам да кажа, че мислещ и здраво мислещ човек са две различни неща. Напълно непознати една за друга вселени. От друга страна, политическата работа не произлиза от чист порив за справедливост .Не. Политическата работа е идеологическа пропаганда с определена насоченост.
Схващате ли разликата?
Разбирам, че както аз така и всеки друг имаме симпатии към този или онзи. Всеки греши. Когато, обаче, на този същият човек е надянат на врата политически хамут, той не е себе си и никога не може да бъде, въпреки, че няма да спре да ви убеждава колко е независим и свободен. Не, не е.
Идеологическата пропаганда е мощно оръжие за масово поразяване. От това оръжие трябва да имате изградена собствена система за защита. В противен случай вашият кораб ще плува без капитан и пасажери в открито море и съдбата му ще бъде вечно в ръцете на боговете. Не във вашите! Емоционалната стабилност се възпитава и дисциплинира с усърдие и постоянство. Тя е необходима и за много други неща.
Лично аз нямам излишък на енергия да се обединявам с всеки за всичко, както не мога и да спя във всяко легло. Имам си мое. Специално. Не съм изгубен, егоистичен и не мразя никого, независимо кой е той и какво публично поведение има. Просто съм предпазлив, защото лицето на лицемерието е нежно, но смъртоносно.
Подлецът не прощава на виждащите. Убива ги. Бързо.
Относно професора какво друго да кажа. Народа му се вижда прост, а света тесен за неговото познание и научна информираност. Тесен е вече манастирът за неговата душа, иска вселената. Получават се понякога тези неща и никой от нас не е застрахован. Освен, ако не бъде бдителен капитан на своя кораб, да гледа винаги към звездите и да не забравя посоката на своето плаване...
Останалото сам Бог ще подреди.
Николай Марков, Фейсбук
