Първоначалният страх е преминал в паника, а след това нещата са се понаредили. Вече имаме план за бъдещето или план как да мечтаем оттук нататък. Това, което този вирус ни отне, е, че не можехме да плануваме и да имаме мечти.
Това каза пред БНР писателят с псевдоним Тео Буковски, който иначе е д-р Анастас Иванов.
„Ако някой ми беше казал миналата година или дори януари тази година, че това може да ни се случи, нямаше да повярвам, въпреки че се занимавам с писане на фантастика, на фентъзи, освен криминалната литература. /…/ През февруари и началото на март ми се струваше, че наистина живеем във фантастичен свят, сякаш излязъл от романите на Артър Кларк, дори на Стивън Кинг, който е написал и нещо подобно на това, с което живеем в сблъсък.“, разказа той.
Най-тежките емоционални и психически проблеми според Буковски са дошли именно от неизвестността дали утре ще можем да отидем в парка, да излезем от града, да видим близките си. „Не толкова от самата ярост на вируса, особено в нашата страна.“
Страхът от неизвестното е един от най-лошите и най-изяждащите страхове, допълва лекарят писател. „От това, което не можеш да видиш, не можеш да докоснеш, от това, което дори не можеш да очакваш – като размер, като вид, като форма. Страхът ще остане и след този месец, и след тази година“, казва Тео Буковски и прогнозира, че ще преодолеем страха от коронавируса, както сме опитомили и други, много по-опасни в миналото заболявания.
Тео Буковски смята, че от увредената психика и създадения стрес по време на пандемията от Covid-19 ще пострадат много повече хора от спасените по време на глобалната изолация.
„Може би ние не овладяхме точно тази емоционална, психическа страна на поднасянето на информацията за този вирус, за това заболяване, за мерките, които трябва помежду си ние да спазваме. Това беше слабото звено в тази епидемия. Иначе като медицински показатели ние в момента се справяме много добре“, смята Буковски.
„Още Аристотел е казал, че човекът е социално същество и аз не мога да си представя, че за два месеца може от едно социално същество човекът да се превърне в изолирано същество. Това беше лайтмотивът на тези два месеца – останете вкъщи, бъдете изолирани.“
За трудовия си стаж като лекар д-р Анастас Иванов е преживял вече над 20 грипни епидемии. Спомня си как по времето на т.нар. свински грип през кабинета му на ден преминавали по стотина души – от деца до възрастни.
„В началото на март това най-много ме притесняваше, да не се повтори. Но някак си тази епидемия, поне при мен, в моя кабинет не протече по този начин“, казва още той.
