Решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да ограничи достъпа до съдебните зали за журналисти и граждани може да бъде оспорен по надлежния ред пред съдилищата от административното правосъдие. Това решение е административен акт, който освен това не е съгласуван със засегнатите страни и нарушава правото, както на достъпа до информация, така и на справедлив съдебен процес.
Това коментира пред Фрог Нюз адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“ по повод приетите нови правила от ВСС за работа на съдилищата в страната. Припомняме, че дори по време на дебата във ВСС, членът на съвета Боян Новански обясни, че журналистите обикаляли палатите и се чудят с кого да се заядат и заради това и достъпът им трябва да бъде забранен.
Ето какво каза още специалистът по публичност на обществената информация пред екипа ни.
Какъв е вашият коментар за решението на Висшия съдебен съвет да бъде спрян достъпът на журналисти и граждани до съдебните зали? Има дела, към които имат традиционен медиен и обществен интерес – Делата „Иванчева“, „КТБ“, гледането на мерки при шумни и показни арести също.
Трябва да се отбележи, че тези правила за мен имат нормативен характер, но дори и да се спори по въпроса от страна на колегите юристи, те най-малкото имат характера на общ административен акт. Това означаваше, че на първо място те трябваше да бъдат обсъдени със заинтересованите страни, което в случая означава с адвокати и техните сдружения, със журналисти и сдруженията им и с медии. В закона за административните актове и респективно в административно- процесуалния кодекс е предвидено, когато се приемат такива правила, това да се съгласува. Все пак се води, че сме демократично общество и правова държава. Ако това беше направено смятам, че щеше да се намери по-удачен, гъвкав и пропорционален начин, хем от една страна да бъде запазено здравето на хората, а от друга да бъде запазено и правото на информация.
Неща, които будят учудване са например, защо тотално се ограничава този достъп, вместо да речем да се търсят заместващи варианти, като да бъде правен запис на подобни заседания, имам предвид видео запис. Дори и да не се допускат повече камери, това може да се извършва от пиар на съда или друг служител. Това се прави например в Народното събрание, има в общински съвети такива практики. Да не говорим, че човек като отвори страниците на съдилищата в САЩ в повечето от тях има възможности да се записват на видео заседанията.Това за мен би дала една по-голяма гаранция за правото на информация.
Що се отнася за навременното публикуване на протоколи от заседанията, какво означава „когато това би било възможно“. Учудвам се, че самият ВСС не е запознат с промените в АПК от 2018 г., специално за административните съдилища е задължително да има публичен протокол. Така че, не знам какво трябва да означава това „когато е възможно“. След като това винаги съществува като текст, следователно винаги може да бъде публикуван. Разбира се с необходимите заличавания, когато е необходимо, в случаите когато се засягат личните данни на гражданите.
Тук има и други въпроси – известно е, че в повечето места в залите се води и звукозапис. Защо изобщо не е изследвана възможността този звукозапис да стане публичен. Това в мен също буди учудване.
Всички разбираме, че в условията на пандемията COVID-19, някакви ограничения ще трябва да се претърпят, но това не трябва да води до непропорционално засягане на правото на информация. Нещо повече - тук говорим за публичността на заседанията като гаранция, че хората имат справедливо участие в съдебния процес.
Имаше предложение в края на заседанията да се изпращат пресинформации. Това не е ли невъзможно, от гледна точка на това, че в едно съдилище, по едно и също време заседават няколко състава и се гледат няколко дела. Едва ли хората от пиар екипите им могат физически да присъстват на всички през цялото време, за да предоставят подробна информация. Това не ограничава ли още веднъж възможността чрез медиите или лично гражданите да си съставят собствено мнение за хода на един процес?
Няма съмнение, че тази информация не може да бъде осъществена чрез преразказ на нещата, които се случват. Още повече, в повечето случаи, пиарите, там където ги има, защото има съдилища, които нямат такъв човек, може да нямат необходимата подготовка, за да разберат сложността на всяко дело. Дори и да се преразкаже нещо в резюме, то не може да стане без да има съгласуване със съдия докладчик, защото ще се получи нещо като развален телефон. Подобни форми на информиране са някакви много стари, да не кажа средновековни, представи. Ролята на пиарите е всъщност е те да моделират и подпомагат публичността, но те не могат да я осъществяват. Вие споменахте „екипи“ – мисля, че нито един съд в страната няма такъв екип, до колкото ми е известно, имат по един човек. Не съм гледал последните дни, но като погледне човек сайтовете на различни съдилища, на места излизат новини от преди няколко месеца, от миналата година… Не съм сигурен, че изведнъж може да се премине към друг начин на работа.
Да ви върна към тези знакови дела, които споменах в началото. Какви са вашите наблюдения, има ли достатъчно публичност на информацията за тях?
Смятам, че електронното правосъдие тепърва трябва да се въвежда у нас. Така както се случи с електронното образование. Електронното правосъдие е предизвикателство в тази ситуация. Както казах в САЩ не им се налага да предприемат специални мерки заради пандемията, защото там вече всичко е публично и е дигитализирано и като видео материали в инетрнет.
Въпроси на Диана Йонкова
