От три дена ме занимават със съдбата на един футболен клуб! Сигурно е много важно, сигурно ще навлека сега омразата на много хора, но не това е целта ми. Имам и приятели и роднини левскари - уважавам ги.
Но три дни съм в земята на девствените, защото всички забравиха че този ( и много други) клубове живееха под мутренска опека! Не един, а много пъти.
Нима не знаят имената им? Нима ултрасите им не се занимават с побои, дистрибуция на дрога, избори на главен прокурор и други дребни услуги?
Сега слушам за "кичура на Левски", за " святото име", за "четири милиона фена", за "паметта на Гунди"....
Ама моля ви се, тези неща бяха прегазени с мръсни обувки отдааавна, много отдавна!
Днес става дума за това, че един от тези, които деляха с властта вече не дели и посочи с крак, с кого е делил и при кого е ходил, за да го договаря!
Нямаме нужда от глухи и глупави медийни вопли, а от работа ако има спомен за професията журналистика....
PR експертът Арман Бабикян, Фейсбук
