Швейцарски прокурори летели до Русия на лов за мечки и глигани, а в знак на признателност те се опитали да блокират разследването за убийството на адвокат Магнитски.
На 20 май в Швейцария, за първи път в историята на страната с многовековна парламентарна демокрация, ще се състои изслушване в парламентарната Съдебна комисия за импийчмънт на Прокурора на Конфедерацията /аналог на Главния прокурор в Русия/ Михаел Лаубер. Това може да доведе до неговата позорна и предсрочна оставка. Това разкрива разследване на руската медия "Новая газета", което публикуваме.
Оставката ще бъде заради нерегламентирани контакти на негов подчинен, "експерт за Русия", с бившия зам.-главен прокурор на Русия Саак Карапетян /загинал в авиокатастрофа/ и скандално известната адвокатка Наталия Веселницка, която бе разпитвана за намесата на Русия в американските избори.
В швейцарските медии "експертът за Русия" на швейцарската федерална прокуратура е наричан условно "Виктор К", съгласно изискванията на швейцарските закони. В медии от други държави неговото истинско име също не се назовава. За първи път ние изписваме неговото име и публикуваме негова снимка.
В Швейцария се опитват да си обяснят: Дали наистина този подчинен на Лаубер е пътувал за Русия, за да се подготви за разпита от Андреас Грос, назначен от Съвета на Европа за докладчик по делото на загиналия руски адвокат Сергей Магнитски, разкрил механизма за източване на пари от руския бюджет. И дали в Русия не са се събирали "контрааргументи" , представляващи всъщност позицията на мъчителите на Магнитски, служебна задача или нечия лична инициатива? И в същото време да се разбере, защо в Швейцария се провалиха съдебните дела срещу бившия министър Елена Скриник, срещу сина на бившия генпрокурор Чайка и още куп дела, свързани с корупционни сделки във ФИФА.
Между другото в Швейцария като че ли засега не знаят, че подчиненият на Лаубер продължава да пътува в Русия и след като е изгонен от системата. "Новая газета" обаче разполага с експлузивна информация за бившия експерт на швейцарската прокуратура.
«Новая Газета» е първата медия, която публикува снимка на Шнел с истинското му име.
Винченцо Шнел - славист и философ от университета в Берн, защитава през 1991г. дисертация на тема: "Прозата на Татяна Толстой и постмодернизмът". Към края на 90-те години той работи под ръководството на бъдещия прокурор на Швейцарската Конфедерация Лаубер във Федералната криминална полиция. По-нататък пътищата им формално се разделят: Лаубер е в адвокатурата, после се занимава с прането на пари в Лихтенщайн, а през 2011 е избран за федерален прокурор на Швейцария.
Шнел продължава да е на служба като криминален следовател. Но мечтата му е да работи в прокуратурата. А там бил необходим като експерт по Русия.
В Швейцария се водят много дела свързани с Русия и швейцарците ги наричат накратко "трите М" - мафиоти, милиардери, министри.
В прокуратурата по това време нямало вакантни места и Шнел е командирован в нея от полицията. Когато срокът на командировката изтича, началниците на Шнел не го привикват, защото знаят, че той работи с Федералната прокуратура и се занимава с важни за страната въпроси.
В прокуратурата много добре разбирали, че Шнел им е необходим тъкмо неофициално, тъй като се занимавал с деликатни дела, в това число и с делото Магнитски. Прокуратурата в случай на провал или скандал винаги е могла да си измие ръцете с него.
Затова швейцарските му началници просто изпълнявали формално функциите си: подписвали му отпуска и командировки. По-късно ще се изясни, че всъщност никой не е знаел, кой е началникът на Шнел. В Русия той се представя като "съветник на федералния прокурор на Швейцария".
Съгласно показанията на сътрудници на прокуратурата, отбелязани в швейцарски съдебни протоколи, Шнел е бил незаменим по въпросите на международната правна помощ между Русия и Швейцария. Такава помощ двете страни са длъжни да си предоставят по силата на международни договори. Скептиците в Швейцария отбелязват, че тази помощ тече едностранно: Швейцария предоставя материали за разследване, докато от Русия не получава нищо значимо.
Шнел подхожда нестандартно и творчески към задачата по организацията на международната правна помощ. Той отчита националните и културните особености на своите контрагенти, сочат показания от швейцарските съдилища. Той се опитва да отучи швейцарците от неприемливи за руснаците неща - например, да се налива строго по 100 мл вино по време на дегустация /
той признава публично, че едва не умрял от срам, когато завели руски прокурори в швейцарска изба и им сипали вино по строга мярка/
Работата на Шнел е и опасна, и трудна: той се среща в швейцарските ресторанти с руските гости. Тази практика позволява да се получава информация в неформална обстановка. Което е трудна работа... Особено ценен бил той при разследване на дела за пране на пари, с което се занимал и работел адвокат Магнитски.
В същото време скандалните дела, свързани с прането на руски пари, не се разследват, дори се провалят или замитат.
Отказва се даване на ход на дело срещу сина на генпрокурора Чайка след разследване на "Новая газета" и Навални.
Изтича срокът по делото за министър Скриник за изпирането на 70 млн. долара през швейцарски банки. Няколко съучастници се разминават с нищожни наказания, а главните лица отървават кожата.
И най-важното: много години не мърда делото за тези, които изобличава в пране на пари от руската хазна, преминали през Швейцария, загиналият адвокат Магнитски.
В състав на прокурорска делегация Шнел често гостува в Русия. През 2014 г. той, прекият му началник Патрик Ламон и Михаел Лаубер са на прокурорска конференция в Иркутск - родното място на тогавашния генпрокурор Чайка. Швейцарските прокурори получават покана за разходка с кораб по Байкал.
Тази разходка предизвиква скандал в швейцарските медии: публикува се снимка, на която швейцарците са заедно с началника на Главно управление за международно-правово сътрудничество на Генпрокуратурата Саак Карапетян /загинал по време на незаконен лов/. На федералния прокурор му се налага да застане на колене за да влезе в кадър и швейцарските вестници излизат със заглавия от рода на "Колянопреклонение на Лаубер в Русия".
Има случаи, в които швейцарски прокурори летят за Русия със самолета на Чайка след форума в Давос през септември 2015 г. Малко след това "Новая газета" и Навални публикуват съвместно разследване за това, как синовете на главния прокурор купуват имоти в Швейцария. А през 2016 г. швейцарската генпрокуратурата отказва да започне дело срещу Чайка-младши.
Става дори комично. През 2017 г. Лаубер получава от руските прокурори гигантски сервиз, който остава в швейцарското посолство няколко месеца, защото няма как да бъде транспортиран.
През 2014 и 2015 г. Ламон, Шнел и сътрудничката на прокуратурата Анна-Клод Шайдегер провеждат преговори с руската генпрокуратура в Москва. Два пъти Карапетян ги кани на ресторант и между тостовете ги кани през почивните дни на лов. Ламон отказва, но Шнел е на линия. Два пъти ловът се провежда по един и същи сценарий: В петък Карапетян взема Шнел с кола със синя лампа и пътуват към Ярославска област, където има ловно стопанство арменецът-олигарх, депутат от местната Дума - Тигран Казарян.
Саак Карапетян РИА "Новости"
По показанията на Шнел за лова той искал разрешение от Ламон и получил такова, за да научи полезна информация. Но според Ламон никой не му е искал разрешение. Едно е ясно - Шнел е ходил на лов за прасета и двата пъти. По думите на Шнел, той не обича лова и затова стрелял покрай глиганите...
Шнел не крие своите приключения в Русия и разказва за тях.
Ламон не обяснява пред съда, как делегацията се завръща от Русия без един от членовете си.
През 2016 г. Карапетян, след своя визата в Швейцария, кани Шнел в Русия на лов за една седмица. Шнел взема отпуска и пътува за Русия. Той си мислел, че пак ще ловуват в ярославските гори, но с учудване видял, че летят към Камчатка. Там Шнел ловил риба и ловувал, при това от вертолет. Пак по негови признания, той не е стрелял по мечка, тя била застреляна от руски прокурори.
На фона на мъртвата мечка Шнел се фотографира. Сега снимката е приложена в доказателствата в Швейцарския съд. Съдът оценява стойност на убитата руска мечка на 10 000 франка.
По-късно Шнел ще каже в съдебната зала, че пътувал в Русия на лов, а не да събира информация, която ще му помогне да атакува парламентарния представител Андреас Грос, който пише по поръчение на на Съвета на Европа през 2013 г. доклад за смъртта на Магнитски.
През ноември 2016 г. Грос е извикан за разпит в швейцарската прокуратура. Той заявява, че според него някои служители на руската Главна прокуратура са част от организираната престъпност на страната.
Пред съда Шнел пояснява, че съдебното дело срещу хората, обвинени за убийството на Магнитски, е трябвало отдавна да се прекрати, но затова е трябвало да се опровергае доклада на Грос и да "паднат маските".
Андреас Грос на заседание в швейцарския парламент 23 септември 2015 года. Фото: Lukas Lehmann / Keystone
Лаубер нито опровергаа, нито потвърждава, че "падането на маските" става по негово пъръчение. Но и Лаубер и Шнел признават, че винаги са били в тесни професионални отношения.
В края на 2016 г., преди Рождестно, на Шнел се обажда по телефона зам-главният руски прокурор Карапетян. Вика го в Москва за важен разговор. Шнел твърди пред съда, че си помислил, че най-накрая Генпрокуратурата е получила някакъв документ, който швейцарците искат отдавна и с който би могло да не се провали окончателно делото срещу Скриник. Давността по това дело изтича в началото на 2017. Прокурорът Ленард Окснер няколко пъти иска от Шнел да попита руските си колеги, защо няма отговори за правната помощ по това дело. И Шнел смятал това за негово задължение. Но формалният началник на Шнел в полицията Робер Клеман не го командировал под предлог, че Шнел има много работа и неползван отпуск.
Без разрешение Шнел си купува билет за Москва на 27 декември 2016 за своя сметка с дипломатическия си паспорт. В Москва разходите на Шнел заплаща руската прокуратура.
Шнел се среща с Карапетян в очакване да получи голям компромат, заявява той пред съда. Но Карапетян отговаря, че документи няма да има, така решили "отгоре". И вместо да получи документи Карапетян организира среща на Шнел с адв. Наталия Веселницка, която представлява в този момент интересите на убийците на Магнитски. Шнел твърди, че това за него било неочаквано.
Напомняме, че на юриста на англо-американския инвеститор Бил Браудер Сергей Манитский съобщил в Следствния комитет схемата за източване на държавни пари, в която участвали корумпирани магистрати, данъчни и правоохранители. Общо от бюджета на Русия е откраднато и внесено в чуждестранни банки, в това число и швейцарски, над 230 млн. долара. Данъчните и правоналагащите органи, разполагайки с крадените пари, си купили имоти в Ню Йорк, Дубай и Черна гора. Участниците в тази схема вместо да бъдат наказани, били повишени в длъжност и наградени. А Магнитски хвърлен в затвора и убит. Единственият сътрудник на Генпрокуратурата, който се опитал да води делото за смъртта на Магнитски бил уволнен. Бил Браудер успял да се добере до актовете за персоналните санкции на убийците на Магнитски.
Благодарение на усилията на Бил Браудер са започнати няколко дела срещу някои персони по "делото Магнитски". В САЩ върви делото срещу Денис Кацива, който влага пари чрез фирмата Prevezon Holdings и купува имоти в Ню Йорк. Наталия Веселницка му е адвокат и го представлява. Но тя става широко известна след срещата и със зетя и със сина на Тръмп по време на избирателната кампания през 2016 г. Тръмп се интересува от компромати срещу политическите си противници, а Веселницка му обещава да осигури такива, но не спазва обещанието си. В същото време хвърля въдицата с предложение да се отмени "актът Магнитски".
По показанията на Шнел пред швйцарския съд, той обсъжда с Карапетян три криминални дела, включително и това за мъчителите на Магнитски. Швейцарският съдия в хода на заседанието със сарказъм подхвърля, че международната правна помощ се оказва нищо повече от формален текст.
На 29 декември Шнел се завръща. От тази дата е и писмото от Генпрокуратурата до Швейцария, в което се съобщава, че няма достатъчно основания за подозрения към Скриник. Отказана е правна помощ. Именно отказът на руските правови органи да разпитат свидетели и представят документи е основанието да се прекрати делото срещу Скриник.
След като се завръща, Шнел докладва за разговорите си в Русия на Ламон. А в полицията са бесни, като узнават за неразрешеното пътуване с дипломатически паспорт. По думите на Шнел пред съда, той бил уверен, че ще реши проблема с полицията чрез Лаубер. Но не го решава. Полицията обискира офиса на Шнел и внася в прокуратурата заявление за престъпление по няколко члена: превишаване на пълномощията; злоупотреба със служебно положение; нарушение на служебната тайна; подкуп.
Прокуратурата е длъжна да заведе дело срещу Шнел. Отстраняват го от работа на 15 февруари 2017 г. и го уволняват. Губи гражданския иск за възстановяване на длъжност. В същото време прокуратурата сваля всички обвинения и оставя само едно: "Vorteilsannahme — Материално облагодетелстване за сметка на служебната работа."
И това е най-лекото наказание. По смисъла на швейцарското законодателство престъплението му е окачествено като "подготовка за подкуп". По този член в обвинителното заключение има четири случая: два с руски глигани, един с мечка, и един с Веселницка. Прокуратурата или не е могла, или не е искала да докаже, че Шнел, без да е упълномощен, е водел разговори от името на федералния прокурор на Швейцария, че е дал на руснаците важни секретни сведения.
Разследването води прокурорът Карло Булети, който някога е работил в съседен на Шнел офис. Глобата на Шнел от прокуратурата е 20 000 франка.
Винченцо е можел да се съгласи с тази глоба и с това всичко да приключи. Но той оспорва в административния съд, включително и своето уволнение и затова предписанието за глоба става обвинителен акт и влиза в съда. Свидетели са Лаубер и Ламон.
В съда Шнел казва, че е действал в интерес на швейцарската правоохранителна система. Той се оправдава като заявява, че след като не е сътрудник на федералната прокуратура, не би могъл да повлияе на хода на разследването и затова чисто технически не може да вземе и подкуп.
Лаубер и Ламон го хвалят като ценен сътрудник. При това Ламон демонстрира смешна загуба на памет за пътуванията на Шнел до Москва. А на самия процес, който се водел на немски, Ламон се направил, че не знае немски и поискал преводач. Ламон бърка в показанията си и казва, че узнал за лова на мечки - веднъж от пресата, а после от полицията.
В крайна сметка Винченцо го глобили 9000 франка, при това условно. Обвинили го само за лова на мечки. За лова на прасета и по случая с Веселницка бил оправдан.
Делото на Шнел привлича интереса на швейцарската общественост. Покровителят му Лаубер вече провежда частни срещи с шефа на ФИФА Джани Инфантино във времето, когато върви голямо разследване за подкупи при организацията на световното по футбол в Германия през 2006 година. По-късно това дело е спряно поради изтичане на срока за давност. А днес Лаубер е с амнезия за срещите си в ресторанти с Инфантино, за водените разговори и участниците в тях.
Вече се чуват обвинения по адрес на Федералната прокуратура за това, че фактически тя се солидаризира с мъчителите на Магнитски. Делото за пране на пари има всички шансове да пропадне. От друга страна предаването на руската страна на конфеденциални сведения, може да се превърне в "лов на вещици" под формата на някакъв пореден шутовски процес в Русия, чиято цел ще е не да посочи злодеите, а да ги оневини.
След уволнението на Винченцо Москва иска от швейцарците протоколите от разпитите на колегите на Магнитски, разпитани във връзка с неговата смърт. Други западни държави отговорили на руските правоохранители, като аргументирали отказа си с това, че никакво обективно разследване по "делото Магнитски" в Русия не е възможно по политически причини.
Днес политическото бъдеще на главната прокуратура на Швейцарската Конфедерация е под въпрос. Съгласно показанията на Ламон в съда, той първоначално е бил "много доволен" от пътуването на Шнел, който не донесъл никакви документи, но затова пък се срещнал с Веселницка.
Имало ли е "падане на маските" от депутата Грос, изпълнено от Федералната прокуратура по поръчка на Москва?
Едновременно с процеса на импийчмънт протича разглеждане на делото на Шнел на втора инстанция. Той се опитва изцяло да се докаже като невинен, като мотивира пътуването си като служебна необходимост.
Но голямата загадка в цялата история остава пътуването на Шнел до Москва след оставката му. В съда той постоянно твърди, че е ходил с руснаците на лов, като на работа, тоест било служебна необходимост. Единственото за което може да се покае е в прекомерния стремеж да служи на швейцарското правосъдие, независимо от нарушението на формалната субординация. Обвинението Шнел характеризира като "нож в гърба", тъй като хвърлил много сили и макар че се добрал до необходимата информация животът му бил разрушен.
Добре, но какви ги е вършел Шнел в Москва? След като той вече е нямал право да представлява интересите на швейцарската прокуратура?
Андрей Заякин
сооснователь «Диссернета», редактор на data-отдела в «Новая газета»
Заглавието е на Фрог нюз
