С лансираното създаване на Държавна петролна компания сега може да се търси чисто политически ефект, например отвличане на вниманието от комуникацията между „държавен служител и бизнес човек“. Когато не се вижда икономическа и институционална логика, човек търси някакви други мотиви.Тези, които най-често се споменават, са защита на определен интерес на други големи бизнес играчи, които излязоха замесени и в сагата с смс-ите, и на второ място това са някакви политически интереси.
Това заяви пред БНР Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Той коментира създаването на бъдещата Държавна петролна компания, която ще бъде на пряко подчинение на министъра на икономиката, с планирано изграждане на до 100 бензиностанции в цялата страна.
„Поглеждайки назад във времето, човек вижда, че никъде, където има държавна компания, няма толкова добро управление, че да се постигнат и намаление на цените, и някаква промяна в структурата на пазара. Можем да споменем сектор енергетика и хората веднага се сещат за „Топлофикация – София“.
Като още един опит за отвличане на вниманието Стефанов определи и обявеното намаляване на ДДС само за определена дейност, което по думите му прилича на политическо разбирателство, свързано с функционирането на правителството в следващата една година.
„Това, което със сигурност знаем и до момента е, че, да, на българския пазар има проблем. Единствено КЗК не намери правни основания за санкционира компаниите, въпреки че в един момент и конкретни разменени имейли бяха намерени, където очевидно има сговор между големи вериги. А иначе е ясно, че най-голямата българска компания очевидно има ценово лидерство, което останалите следват и не е необходимо да имаш Нобелова награда за икономика, за да можеш да видиш, че българските цени очевидно стоят малко по-високо, като се махнат данъците, от тези в Европейския съюз, в държави, в които имат много по-високи доходи.“
В момента цените на горивата така паднаха, че едва ли ако имаше държавна компания тя щеше да ги свали още повече, посочи Руслан Стефанов. Той вижда няколко „разумни тези“, представени от министрите, които обаче „всеки човек с малко повече разсъждения може да отхвърли“. Едната от тях е за цените – формалният аргумент за разбиване на монопола на пазара.
„Въпросът е защо това не може да се направи и сега чрез например Държавния резерв, тоест едно добро управление, съответно предоставяне на количества на пазара, когато има нужда от такива и за натиск върху цените. Това може да се случи, това е единият вариант. Другият вариант е – опитваме се да намалим зависимостта на българската икономика от Русия. Появи се и такава възможност - тази компания се прави, за да се намали тази зависимост, което е легитимна цел, само че е ясно, че това едва ли може да бъде постигнато чрез държавна компания.“, каза още икономистът.
По думите му тази намеса на пазара идва в момент, в който играчите на пазара са ясно разделени.
„Контекстът, в който се случва, е наистина неприятен. От една страна министрите изглежда казват, че не може да се има доверие на независимите регулатори. На фона на това, което от 2014 година насам се случва – Българска народна банка, Комисия за финансов надзор, Държавната комисия по хазарта, това звучи страшно, тоест че българските управляващи не могат да изберат регулатори, които могат да се справят с регулирането на пазара - или няма достатъчно квалифицирани, или няма достатъчно независими. Но в същото време смятаме, че можем да направим държавна компания, която от нулата, без опит, ще бъде фактор на пазара. Което звучи крайно, крайно неубедително.“, каза още Стефанов.
