Много се греши с фундаменталния проблем - промяна на ДДС, защото това е много голяма грешка. Груба грешка е обсъждането на промяната на ДДС . Въпросът не трябва изобщо да занимава политиците, защото в момента текат важни икономически процеси.
Това заяви пред БНР-Пловдив финансовият анализатор Кольо Парамов.
По думите му, ангажиментът, който има държавата да осигури нормален за изпълнение бюджет, е най-важната финансово-икономическа база за развитието на която и да е държава.
"Всяко друго желание на парламентарните политически сили, които искат да се представят като добри, точни и политически грамотни, е фатална грешка. Бюджет с ДДС не може да се променя и гледа в тези тежки финансови условия, които има последната държава в Европа в момента", бе категоричен Парамов.
По думите му не трябва да се получава така, че едно обещано нещо да нарушава другото. "Бързаме да разгледаме въпроса за ДДС-то, а не виждаме общата матрица, която казва, че, ако махнем ДДС-то, 1,5 млрд лв отиват някъде в забвение и тази загуба не може да се осигури от друга секторна част. Всичко е възможно. Но то е въпрос на преизчисление, на моделиране на процеса и на търсене на масовия потребител и производител, който е закъсал като схема за възможност за опрощаване. Има място за мислене и за математическо моделиране отначало докрай, за да осигурим нужните целеви помощи и всички да бъдат добре ориентирани и регламентирани като условие, за да могат да получат тези помощи", заяви Парамов.
Финансистът уточни, че през последните дни изследва базовите финанси на държавата, обвързвайки ги с онова, която тя губи в момента. Извел е и шест основни възлови жалона като перспектива, поведение и фундамент за развитието на България и приемането й в ЕС.
Първи жалон - окончателно приемане на критерии и влизане в чакалнята на еврозоната.
Втори жалон – строго съблюдаване паритета в развитието на българските банки и необходимата капиталова адекватност.
Трети жалон - курс 1,95 лв към еврото и абсолютна друга непроменяемост
Четвърти жалон – непроменяема 10%-ва данъчна ставка на доходната схема на всички в държавата
Пети жалон – абсолютна непроменяемост на 20%-ната ставка на ДДС за всички дейности за цялото стопанство.
Шести жалон - до окончателно влизане в еврозоната ние трябва да изработим нова матрица за данъчна и митническа прагматика, разкриваща собствеността на всички офшорни субекти в България, които стопанисват обекти, както направиха Германия и Великобритания.
Тези шест жалона не подлежат на никакво умуване и промяна и ако един от тях бъде променен, всичко друго сериозно ще бъде разместено. "Тогава последното ни място в Европа е категорично гарантирано", подчерта Парамов.
Относно бюджетния дефицит, който страната ни спазва, финансистът подчерта, че общите загуби за тази година ще бъдат над 10 млрд лв. "Ето защо, когато се подготвя новият баланс за бюджетната рамка за 2021 г., ЕК трябва да се съобрази с такава нова дефиниция на изискванията, която да ни даде възможност при по-отслабени критерии да можем да обвържем строгата регламентация при изработването на новия бюджет. В противен случай ще бъде невъзможно да докажем, че сме перфектни при новите условия, неотговарящи на старите правила на работа в ЕК."
За изработването на строга и ясна регламентация пред целевите помощи, Парамов посочи, че трябва да се направи и промяна на плащанията в селското стопанство. Помощите трябва да се осигурят не на декар обработваема площ, а – на реализирана продукция по фактурираната стойност с отчетен и записан ДДС, който да се отнася за всички земеделски култури.
„Взимаме цялото стопанство наред и го препарцелираме. В България има фундаментални разлики, които са като световен пример. Не може един човек у нас да при притежава 1,300 млн дка земя или 598 човека да имат от 10 до 250 000 дка земя. Не може тези хора да получават 1,40 млрд лв. парцелирани пари всяка година, да ги изнасят в офшорните зони и да няма никакъв приносен елемент в разнообразяването на селскостопанската продукция в България.
Колосалната разлика ражда латифундистко образование, което насърчава омразата на хората по места. "Трябва да помислим за общата земеделска политика и матрицата за новото дофинансиране от Европейската централна банка, което Италия, Испания и Португалия вече ползваха. Въпросът е как ще успеем ние да се възползваме като равностоен член на ЕС".
