Както може да се очаква обаче, кризата е направила българите много по-предпазливи по отношение на конкретните планове: спрямо декември, декларираните намерения за организирана почивка (на море, планина и т.н.) в летния сезон са намалели близо три пъти.
Сред онези, които продължават да плануват почивка това лято, структурата на плановете се променя видимо в полза на българските дестинации – с десет пункта нараства делът на предпочитанията за лятна морска почивка в България, главно за сметка на море в чужбина. Това показва изследване на „Галъп интернешънъл“ и Националния борд по туризъм.
Но базата е силно стеснена – заради общия спад. А това значи сериозен абсолютен спад и при плановете за морски почивки у нас.
Както може да се очаква, много по-видим е спадът при намеренията за лятна почивка на море в чужбина – изчисленията показват намаляване от около 1 милион и 100 хиляди души, планиращи такава почивка преди месеци, до около 300 хиляди души сега.
Близо две трети от онези, които все пак възнамеряват да отидат на море навън, се насочват към Гърция, а трийсетина процента – към Турция.
Регистрира се и вълна на своеобразен „туристически патриотизъм“. В актуалния напоследък дебат над 80% от анкетираните, например, избират позицията, че е необходимо родният туризъм да се подкрепи – чрез избор на такава дестинация за почивка пред алтернативи в чужбина.
Подкрепа за оказване на държавна помощ за българския туризъм пък изразяват 72% от пълнолетните граждани. Подкрепата е до голяма степен автоматична и това показва ясен обществен инстинкт в кризата заради коронавируса.
За над 80% от планиращите лятна почивка намеренията са за пътуване с автомобил. Регистрира се очакван отказ от авиотранспорта.
Планираната продължителност на лятната почивка (9 дни средно) незначително нараства. Относителният дял на планирани по-високи разходи също нараства (1321 лв. средно). Но и в двата случая трябва отново да се направи уговорката, че базата е силно стеснена.
Проучването е проведено между 1 и 5 май сред 1000 души по метода на телефонното интервю. Абсолютна максимална грешка е ± 3.1 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява условно на около 58 хиляди души – според актуалните статистически източници, съобщават от социологическата агенция.
