През 1909 г. любовта и признанието към делото на Светите братя Кирил и Методий намира отражение в учредяването на най-висшия орден на независимото Царство България, носещ тяхното име. Идеята за създаването на ордена, зародила се през 1888 г., очаква повече от 20 години момента за нейната реализация.
Това разкрива пред БГНЕС Никола Бояджиев, експерт по фалеристика - науката за историята и символиката на различни почетни награди – медали, ордени, значки, пафти, плакети и други. Ето какво още разказва той за почетния орден:
Според Търновската конституция от 1879 г. България получава правото да има един военен орден „За храброст“, раздаван само във военно време и само на военни лица.
По-късно княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ в нарушение на основния закон учредява и ордена „Свети Александър“ в чест на „Свети Александър Невски“ и Александър II – Царя освободител. Този орден дълги години е възприеман като неофициално отличие от европейските държави, тъй като не получава признание от Високата порта в Цариград, която настоява българският княз да връчва турските ордени „Меджидие“ и „Османие“. Въпреки това, на много архивни снимки може да видим бележити европейски личности, декорирани с този орден.
След обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд /1887-1918 г./ преценява, че моментът за новия висш български орден е дошъл, тъй като България е вече независима, равноправна европейска държава, отхвърлила васалната си зависимост от Османската империя. Така орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е учреден с рескрипт от 18 май 1909 г. и узаконен от Народното събрание в началото на следващата година.
Орденът представлява детелинообразен кръст, двустранно покрит с небесносин емайл и с пламъци между раменете на кръста, емайлирани в червено и увенчани от бурбонските лилии. В центъра на кръста, в емайлов медальон са изобразени Светите братя. Около медальона също в емайлиран пръстен е изписан девизът на ордена на латински – EX ORIENTE LUX. Девизът в превод означава „Светлината идва от Изток“. Това е единственият орден в историята на българските отличия, в който девизът е изписан на латиница. Изписването на латински може да се приеме като аргумент в полза на тезата, че името на ордена служи като мост между Изтока и Запада, между ортодоксална България и Римокатолическата църква.
Отличието има три степени – Голямо огърлие, Малко огърлие и Велик кръст. Голямото огърлие се носи по средата на гърдите, Малкото огърлие – на шията, а Великият кръст – на шарф през рамо. И към трите степени се носи звезда върху лявата страна на гърдите.
Със „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ се награждават граждански, военни и духовни лица от най-висок ранг и с големи заслуги за царството. По статут броят на живите наградени българи не може да надхвърля числото 15. Така до 9 септември 1944 г. с това отличие са удостоени само деветима българи, а трима от тях членове на царската фамилия. Известни от историята наградени българи са екзарх Йосиф I, Иван Вазов, премиерите Иван Евстратиев Гешов и Васил Радославов, патриархът на българската войска генералът от пехотата Данаил Николаев, Симеон митрополит Варненски и Преславски. Броят на наградените чужденци е неограничен, но те могат да бъдат удостоявани само с Малкото огърлие и Великия кръст. Голямото огърлие се носи само от Великия магистър на ордена. По изключение е връчено и на Джордж VI /1936-1952 г./ крал на Великобритания и император на Индия.
Снимка: Никола Бояджиев, експерт по фалеристика. БГНЕС
Други известни удостоени чужденци са германският император Вилхелм II, императорите на Австро-Унгария Франц-Йосиф и Карл I, италианският крал Виктор-Емануил III – баща на българската царица Йоана, руският император Николай II – кръстник на цар Борис III, и редица монарси и правителствени глави.
„Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ се изработва първоначално в придворното ателие „Роте и нефе“ във Виена, а след Първата световна война производството му е прехвърлено във фирмата „Цимерман“ в град Форцхайм, Германия.
В миналото често пъти българският орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е бъркан с католическия църковен орден „Свети свети Кирил и Методий“, учреден три години по-рано от апостолическия викарий на София и Пловдив архиепископ Роберто Менини с изричното благоволение на папа Пий Х. Но католическия вариант на ордена има слаба популярност в България, защото е раздаван предимно в чужбина за заслуги към католическата църква.
В началото на ХХ век във Франция е учреден още един орден с това име от френския благородник граф дьо Шамван, но той е още по-непопулярен и слабо изучен.
След 1946 г. в републиканския период, когато всички монахрически ордени са премахнати от наградната система на НРБ, е премахнат и висшия български орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ и заместен от орден „Кирил и Методий“, който е изработен по съветски образец с форма на медал, с ниско естетическо и техническо ниво на изпълнение. Този социалистически орден е отменен през 1991 г., след като за 40 години от него са раздадени около 48 200 броя.
След демократичните промени в България орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е възстановен до голяма степен в първоначалния си вид, но това става чак след 2004 г.
