Този празник – 24 май, за мен е личен и когато един празник стане личен, той е спасен и се предава от човек на човек. Този празник може без манифестации и без ритуали. Този празник е всекидневен, защото празнуваме думите. Тъй като сме направени от нещата, които изричаме, ние по този начин сме отговорни към празника, защото сме отговорни към думите.
Това сподели пред БНР писателят Георги Господинов.
„Книгите, които четем, историите, които си разказваме, езикът, на който си общуваме, са нещо много важно. В момента имаме гласовете си. Все по-рядко ще се срещаме и ще имаме само едни думи, които ще минават между нас. В момента съвсем сме изтъкани от думите, които си разменяме. Големият проблем при всяка криза е доколко още можем да си говорим помежду си“, каза още писателят.
Господинов подчерта, че е важно да си върнем говоренето, да възстановим разговора помежду си и усещането за общество.
„Не може да си щастлив, ако другите около теб са нещастни… Затова ни трябват историите и книгите, те ни учат да сме по-чувствителни. Всяка книга е времеубежище“.
По думите на писателя „може би твърде дълго и бързо сме минали през миналото си и този вирус е вирус на забавянето, на паузата“.
Той смята, че културата е част от националната ни сигурност и че ще има голямо връщане към изкуството.
