Стоян Михайловски написва текста на Химна на българската просвета „Върви, народе възродени“ в Русе, където големият родолюбец преподава на учениците френски език в някогашната Първа мъжка гимназия, сега СУ „Христо Ботев“. Стихотворението, то е отпечатано в списание „Мисъл“. Музиката създава след години Панайот Пипков, с което възторженият химн започва да звучи на всеки празник.
Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става спонтанно, една нощ на 15 април 1892 г., разказва в спомените си племенницата на Михайловски София Иванова. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се помири с факта, че българската учаща младеж го празнува мълком и решава да напише този български химн, както сам той го нарича. На сутринта дава текста на своя колега по музика Атанас Паунов, с молба да създаде подходяща музика, да го разучи с учениците и те пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не отговаря по дух и израз на съдържанието и химна остава само стихотворение. Това продължава до 1901 г., когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч, не написва на един дъх върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която напълно да подхожда на творбата на Михайловски.
Ето целя текст на творбата:
Химн на св. св. Кирил и Методий
(Стоян Михайловски)
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
