”Репортери без граници” е позиционирала България на 111-о място в своя Индекс – последна сред всички държави в Европейския съюз, но и на Балканите. Това казва много. Ситуацията според нас е изключително лоша.
Това казва пред БНР Полин Адес-Мевел, ръководител на отдела за Европейския съюз и Балканите на „Репортери без граници“. Ето какво коментира тя за методологията на Индекса за свобода на словото:
"Разбира се, реагирахме и бяхме изключително шокирани от това, което става в Българското национално радио – фактът, че дългогодишен репортер е свален от ефир на 13 септември. Защото ние смятаме, че тази атака към журналист, този натиск към журналист е най-вероятно проявление на една тенденция и се страхуваме, че това няма да спре с това действие. Мисля, че досега БНР беше в някакъв смисъл защитено, особено спрямо обществената телевизия, просто защото не съм сигурна, че политическите лидери са толкова заинтересовани от радиото, колкото от телевизията.
Досега се чудехме как общественото радио беше в състояние да излъчва репортажи и мнения, които невинаги са позитивни за хората с власт в страната.
Репортери без граници, разбира се, често е питана защо България е толкова назад в Индекса, който публикуваме всяка година. Затова, нека първо разкажа повече за това, как работим. Изпращаме въпросник, съставен от „Репортери без граници“ в 180 държави, откъдето получаваме отговори от експерти за медийната среда. Комбинираме квалитативните анализи с данните за злоупотреби и актове на насилие срещу журналисти в последните 12 месеца. Хората отговарят на този въпросник, който е преведен на 20 езика, за да осигурим, че както въпросите, така и отговорите са много прецизни.
Анализираме отговорите спрямо различни критерии и индикатори, на които разчитаме. Състоянието на плурализма например. Измерваме нивата, на които различни мнения са репрезентирани в медиите. Това е нещо, което не е особено видимо в България. Друг индикатор е медийната независимост. Той измерва доколко различните медии могат да работят без натиск. Не сме сигурни, че медиите в България работят наистина независимо от политическите институции или други влияния.
Анализираме също средата, в която доставчиците на новини оперират. Като погледнем какво се случва в страната, се вижда, че има различни източници на натиск – от представители на съдебната система, от политически лица и партии, но и физически атаки. Всичко това води до лоша медийна среда и цензура.
А какво да кажем за законодателната рамка – измерваме нейното въздействие върху качеството на новините и информационната дейност. Прозрачността на институциите е особено важен фактор. Те не работят прозрачно в България. Ако погледнем и към инфраструктурата, която подпомага производството на новини и информация, засега имаме чувството, че без малки изключения, ситуацията е много критична.
Не знаем кой и в какви размери притежава медии. Например, нямаме идея колко и какви медии в страната притежава г-н Пеевски и колко от мрежата за дистрибуция е под негов контрол.
Последно, разбира се, измерваме и злоупотребите, насилието. Това са най-общо критериите. И по всички тези индикатори България е далеч изостанала зад други страни, например дори и от съседната Румъния. Ситуацията според нас е изключително лоша.“
