Днес 24 май звучи романтично. Има усещане за училищни празници. Звучи като отдавна забравен спомен у нас. Това е тъжно. Цялото човечество има нужда от водачи. Ние се уповаваме на миналото. То трябва да бъде славно, поклонно почитано. Но не може да се живее с малко разкрасена историческа носталгия.
Това заяви историкът проф. Андрей Пантев пред Нова телевизия по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
„24 май звучи и малограмотност, безразличие. Има опасност, която ни води към опасение, дали всичко за което говорим в този ден не е силно корозирало. Така е в целия свят, но под лупата на нашия прагматизъм да работиш само за пари, е отблъскващо. Нашите бедни възрожденци не са го правили за това. По-малко трябва да се мисли за материалния израз на науката“, подчерта той.
„На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия начин, по който се прекланяме на сабята и меча. Книгата не е сама по себе си ценност, без хората. Ние сме поклонници и служители на книжовност. Малко ще оставим, защото един порок никога не е изчезвал - нагаждачество. То днес триумфира. Днес ние честваме онова, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това особено чувство. Ние сме носители на нещо, което в момента е много силно корозирало. Все пак нещо ще остане - свирепото чувство за човечност“, коментира историкът.
„Това, че нямаме герои не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме глад за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават“, заяви проф. Пантев.
„Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при загубени войни у нас не се енастанявало такова тягостно чувство - да става каквото ще. В днешната обстановка има само поединично спасение“, подчерта той.
