ЕС да задава стандартите в изкуствения интелект, вместо САЩ и Китай
„Мултилатерализмът и зачитането на международното право, с цел укрепването на демокрациите по света и изграждането на мир, са в основата на външната политика на ЕС.
Но днес живеем във времена на голяма промяна. Дори преди пандемията, светът беше изправен пред глобални предизвикателства, изискващи глобален отговор – чрез диалог и сътрудничество. Сред тях са климатичните промени, защото чистите въздух и вода имат точно толкова голямо значение в Пекин, колкото и в Париж. Вследствие на войни, бедност и нестабилност милиони бяха принудени да потърсят закрила. Бежанци и мигранти потърсиха по-добър живот. Не можем да се справим със всички тези предизвикателства, ако всяка отделна държава в ЕС се затвори и издигне стени, защото това не е нито устойчиво, нито справедливо решение.”
Така президентът на ПЕС Сергей Станишев откри като домакин онлайн конференцията „Прогресивните отговори на глобални предизвикателства”, организирана от лявото политическо семейство. В събитието участваха Жозеп Борел – върховен представител на ЕС по външна политика, Хелена Дали – еврокомисар с портфолио равнопоставеност, Ан Линде – министър на външните работи на Швеция, Марина Серени – завестник-министър на външните работи на Италия, Ираче Гарсия – председател на групата на социалистите и демократите в ЕП, както и евродепутатите Кати Пири и Евин Инчир. С интересен анализ на световните процеси се включи и Ян Елиасон, председател на Института за изследвания на международния мир в Стокхолм, бивш зам. генерален-секретар на ООН и бивш външен министър на Швеция.
Станишев коментира, че днешните предизвикателства създават и много възможности за по-социални политики. „Пандемията още веднъж нагледно показа по много болезнен начин, че всички сме свързани. Не можем да се преборим с тази криза, както и с много други, ако не действаме заедно като глобална общност. Лидерството на ЕС е ключово.
Многостранната световна система се изправя пред най-тежката си криза. Международният ред се намира под огромен натиск. САЩ под ръководството на Тръмп възприеха доктрината „Америка на първо място“. Свидетели сме на съперничеството между САЩ и Китай, на мултиполярен свят. Той се развива не на базата на сътрудничество и балансирани решения, а на базата на съперничества и геостратегическа надпревара.”
„Наблюдаваме възход на популизма, протекционизма и национализма. Дори и вътре в ЕС. Често виждаме поставянето под въпрос на човешки права и демократичните ценности от правителства, някои от които демократично избрани. Това са сериозни заплахи за всички нас.”, продължи лидерът на социалистите и посочи, че под ръководството на Жозеп Борел външната политика на ЕС е в сигурни ръце. „Но трябва да му помогнем, защото често решенията се вземат твърде бавно, а в някои случаи не виждаме дори обща позиция на ЕС, заради различните гледни точки на държавите-членки в Съвета. ЕС трябва да бъде международен лидер – нямаме време да чакаме нашите съюзници да се вразумят и да изиграят историческата си роля. Трябва да действаме сега, заедно, като Съюз.”, предупреди Станишев.
ЕС трябва да задава стандарти, за съжаление САЩ и Китай му отнеха тази роля в дигиталната революция.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел посочи, че въпреки растящия брой на глобалните предизвикателства, архитектурата на многостранна дипломация и сътрудничество е в криза. Той изрази съжаление, че САЩ, които в последните десетилетия са били основен двигател на това сътрудничество, сега се отдръпват от редица многостранни формати, и даде за пример Иранската ядрена сделка, Парижкото споразумение за климата, споразуменията за ядрено разоръжаване, глобалната конференция за финансиране на разработката на нови ваксини, участието на САЩ в Световната здравна организация. Той предупреди, че ако президентът Доналд Тръмп бъде преизбран за втори мандат, САЩ могат да преосмислят дори участието си в Световната търговска организация и НАТО. Тревога за ЕС буди и поведението на Китай, които на думи подкрепят многостранната дипломация, но на практика преследват собствени цели. Борел посочи и все по-честото налагане на вето в Съвета за сигурност на ООН като пример за блокиране на работата на многостранните формати.
Върховният представител на ЕС обаче е убеден, че ЕС по своята същност е продукт на мултилатерализма, най-добрият пример в историята за постигане на мир чрез многостранно сътрудничество, и за нас то няма алтернатива.
„ЕС е в състояние да запълни празнините. Трябва да продължим да подкрепяме ООН, финансово и политически, като основен фактор за мира по света, и да търсим сходномислещи партньори. Трябва да въведем мултилатерализъм по нови теми, където той досега не е съществувал, като изкуствения интелект, например, за да можем да задаваме стандартите в развитието на тези сфери. Днес задаването на стандарти е източник на сила, но за съжаление в последните години, например в цифровите технологии най-големите играчи не са европейски, а американски и китайски. В тази сфера ЕС изостана и няма смисъл да се състезаваме, за да преоткрием топлата вода. Но идват други вълни на технологични революции, като изкуствения интелект, и именно там ЕС трябва да насочи усилията си, да инвестира повече в изследвания и иновации, ако иска да задава стандартите. За тази цел обаче трябва да преосмислим политиката на защита на конкуренцията в ЕС,
която досега защитаваше потребителите, но не ни позволи да създадем гиганти по мащаб и финанси, които да бъдат конкурентноспособни на глобалната сцена. Трябва да се защитим от глобалната конкуренция на големите играчи, без обаче да ставаме протекционисти, а това е деликатен баланс.“
„Трябва да признаем, че мултилатерализмът е в криза – никога през живота си не съм очаквал да се изправим пред подобен проблем. След кошмара на Втората световна война, създадохме свят, който трябваше да бъде построен от силни международни институции. Беше създадена ООН, беше създаден Европейският съюз. Дори в последните години имахме редица положителни инициативи – Целите за устойчиво развитие на ООН, Парижкото споразумение за климатичните промени, Ядрената сделка с Иран. Имаше надежда, че светът ще продължи по този път – стабилизиране на мира, укрепване на икономическото развитие, човешките права и върховенството на закона.”, коментира в анализа си Ян Елиасон.
„Всичко се промени с идването на новата администрация във Вашингтон. САЩ се оттегли от Парижкото споразумение, Пакта за миграция, Съвета за правата на човека на ООН. Сега по всичко личи, че пандемията ще засили тенденцията на поглед, вперен в себе си, вместо към останалия свят. Изправени сме пред исторически избор – или да погледнем в себе си, към нашите собствени интереси, или да защитим международната солидарност. Не само защото е правилно, но защото е в интерес на всички. Ако не тръгнем по този път ни очаква огромен проблем и криза за демокрацията по света.
ООН трябва да настоява за международни действия – само те могат да сработят. Никой не може да се справи сам с проблеми от международен мащаб. ЕС трябва възприеме ролята на глобален лидер. САЩ загуби голяма част от репутацията си в международен мащаб в последните години и това е голяма възможност, но и отговорност за Европа да защити ценностите, за които винаги сме се борили.”, очерта перспективите Елиасон.
„Важно е да поддържаме определени институции, които създадохме след Втората световна война, но също така е важно и да ги реформираме. На следващо място е взаимодействието – ако не със старите партньори, то да потърсим нови.”, заяви Кати Пири, вицепрезидент на групата на социалистите и демократите по международната политика. Тя посочи, че социалдемократическото семейство трябва да продължи да има водеща роля в отношенията на ЕС с Африка, със съседните ни страни, и най-вече в привличането на глобални партньори.
„Много е важно за ЕС да дава добър пример, защото ще сме убедителни навън, само когато действаме решително вътре в европейската общност. Каква позиция заемаме по отношение на човешките права и върховенството на закона? ЕС не може да бъде ефективен в международен план, ако си затваря очите за тези проблеми в някои от страните-членки.”, категорична бе Пири.
70% от борещите се на първа линия с коронавируса са жени
Лидерът на Групата на социалистите и демократите в ЕП Ираче Гарсия обърна внимание на отстояването на човешките права и особено правата на жените във външната политика на ЕС. „70% от всички, които бяха на първа линия срещу коронавируса, са жени. В критични сектори като здравеопазване и социални грижи работят предимно жени и те се оказаха изложени на по-висок риск от заразяване, но трябваше да продължат. От друга страна, ограничаването на придвижването и спирането на работа доведоха до огромен ръст на домашното насилие в целия свят, включително в Европа. Жените трябва да бъдат приоритетна група при разработването на политиките за възстановяване от кризата.”
Критерий в разходването на средствата за възстановяване и на бюджета на ЕС ще е справянето с домашното насилие и защитата на правата на жените
„Кризата с COVID-19 засили съществуващите неравенства между половете. Нека използваме тази криза като възможност за справяне с проблема и да се уверим, че възстановителните планове в целия свят са съобразени с това. Това е и целта на Европейската комисия чрез Стратегията за равенство между половете – да гарантира съответствие между вътрешни и външни политики за равенство между половете.”
„Пандемията показа, че повече от всякога се нуждаем от конкретни и целенасочени действия. Равнопоставеността, политиките за справяне с домашното насилие и защитата на правата на жените са хоризонтални и ще бъдат основен критерий при разходването на парите за възстановяване, както и на бюджета на ЕС за следващите седем години.”, обяви еврокомисар Дали.
