Властта агонизира, но не демократично дори, за да лекува обществото от делата си - с признания, извинения и оставки. Като всяка диктатура, тя, българската власт сега, е обидена на своя народ. Той, неблагодарния народ не вижда нагло и нарочно, какви чудеса са съградени с чуждите пари на ЕС.
За някаква корупция пита този неблагодарен народ, а трябва само да е благодарен и да целува ръка, като служител в руската военна проксиструктура “Булгартрансгаз”- даже името ѝ не е българско, а руско, но била българска държавна фирма! Не му ли е достатъчно на този нагъл неблагодарен народ, че има магистрали, метро, околовръстно, санирани блокове с чуждите пари?
Затова се налага пак да цитирам неперсонифицирано, защото диктатурата е просташко занимание преди всичко и се отнася за всички замесени в нея, великата българка Яна Язова, ограбена и убита от българските комунисти инсталирани от Червената армия на власт в България през 1944 година, които сега пак ни управляват прикрити под друга маска под диктовката на диктатурата в Москва: “Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря. За него те са въпрос на чест”.
Стефан Гамизов
