Най-богатият българин Божков взема предимство над премиера Борисов и неговата кохорта – бавно и систематично повишава залозите, като публикува разтърсващи разкрития от „кухнята“.
Противниците му мигнаха първи. В сценката нарочения за „Паяк“ – действащия зад кулисите – медийният магнат Пеевски предпочита да остане в сянка, доволен от взаимното изтощение и от резултата – отслабен, по-уязвим и по-зависим премиер.
Моят прочит на продължаващата сага е в няколко посоки. Действащите „по върха“ на правителството преядоха с власт и загубиха инстинкти и чувство за благоприличие.
Политическото им затлъстяване и все по-отчетливия авторитарен крен станаха прекалено явни, за да бъдат прикривани и игнорирани. Този ексклузивен, само за малцина, олигархичен модел не може да побере всеки член на кохортата и слабите ги гонят.
Изискват се изключителни умения за да обединиш разнородни критикуващи от дясно, в центъра и в ляво по темата корупция. И това изглежда се случва. Политиците по високите места на властта никога не са се отличавали с особено гениалност, прозорливост или вдъхновение, но винаги са печелили от това че ги подценяват, особено в уменията им да бъдат популисти, прагматични и хитри. Действията им, обаче, останаха едномерни, неспособни да се адаптират към променящите се обстоятелства.
Придържат се към твърди опорни точки като тази „не отговаряме на обвиняеми лица (!?)“. Както и всяка друга затворена опорка, и тази има срок за годност. Лидерите на „хунтата “ дълго смятаха, че като кабал, съзаклятие, те имат споделен контрол върху съдебната система, което им осигурява колективен имунитет. Медийният магнат Пеевски обаче доказа, че когато нещата загрубеят, хватката му върху прокуратурата е по-здрава от тази на Борисов.
Отговорите на въпросите в комиксите се дължаха на обществеността, а не на обвиняемия олигарх. Васил Божков не е избиран от никого, докато публичния вот направи Борисов, Горанов, Стоянова и останалите известни, следователно, отговорни за това как управляват народните, т.е. публичните пари.
Корупцията е толкова всеобхватна и толкова очевидна, че притчата, че е под контрол, че е управляем риск, че „плюсовете“ в по-голямата картина засенчват минусите в корупционния фрагмент, отдавна кънтят на глухо. Арогантните обяснения на министрите, че конструкцията от хотелски тип на плажа на черноморския залив на Алепу е само брегоукрепващо съоръжение, унищожава и малкото останали следи от доверие към наративите на властта.
Това усили недоверието към бланкетните отрицания на историята, разказана от Божков. Хората оценяват изнесеното в комиксите на фона на крещящата лъжа за Алепу, олицетворение на разпадането на морала и отсъствието на благоприличието в управляващия елит. Хората не са идиоти, когато искат от тях да не вярват на очите или ушите си.
Същото се отнася и за патетичното „заклевам се живота и внуците си“, сякаш публиката се състои от наивници, които да повярват, че премиерът лично получава чанти с парите. Историите за „разярената“ корупция с участието на премиера не са от вчера. Това, че генералният прокурор избира да не ги забележи, не означава, че обществото е със завързани очи.
Българската поговорка обяснява нещата пределно ясно – „Веднъж стомна вода, два пъти стомна вода, трети път стомната се счупи“. Така е когато насилвате късмета си. Колкото и силни да са контролираните от правителството медии – Нова телевизия, ПИК, Блиц и останалите канали на медийния магнат Пеевски, Борисов и Пеевски не могат да спечелят битката за „сърцата и умовете“. Опитите за заглушаване на водещата медия БТВ чрез провокирано от собственика на конкурентна медия антитръстово разследване усилват усещането за навлизане на битката в ендшпил и предстояща „кървава“ развръзка.
Историята тепърва ще се развива, излизайки на международна сцена, при това не само на медийно, но и на политическо равнище. Без да има нужда от особени спекулации, разкритията за корупцията на най-високо ниво в България е доста привлекателна за международните медии. Особено когато са замесени банки, специални служби, висши политици, олигарси.
Борисов скоро ще открие, че броят на неговите „приятели“ сред лидерите на ЕС рязко ще намалее и повечето бързо ще се дистанцират. Адът вече се стоварва върху главите на висшите ни държавници, ако си представим как финансовите министри от еврозоната ще вземат решение следващия месец по искането на замесен в корупционен скандал български колега за прием в ERM-2 или за отпускане на средствата от Европейския фонд за икономическо възстановяване от КОВИД-19?
Корупционните скандали ще се отразят и на мнението за властта отвъд Атлантическия океан, и на „приятелите“ във Вашингтон, които залагат на Борисов в борбата срещу корупцията и зловредното руско влияние, след като той е замесен в сенчести сделки с олигарси и руски схеми. Главният прокурор Гешев не е от голяма полза с показните си акции срещу битовата и дребна престъпност, още по-малко с вербалните закани за разследване на нови олигарси, и най-вече срещу най-близкия до Борисов – Валентин Златев.
Няма да помогнат и наливането на пари във футболни клубове, за да се държат феновете надалеч от протестната писта, нито имиджови популистки законодателни акции или медийни фойерверки в приятелски медии по темата „Спасителят Борисов“. Пеевски също иска да бъде Спасител. Колкото повече време премиерът прекарва на екран в прайм тайм, толкова по-големи щети ще си нанесе, тъй като публиката интерпретира това като отчаян опит да се оневинява. Притчата „защитаваме ви от комунистите“ върши работа, но само донякъде, както и тази за липсата на алтернатива.
В ситуацията има само един ясен печеливш – Делян Пеевски и Доган, които гледат от кулоарите, след като разпалиха огъня. Борисов попадна в капана на ДПС, в който вече бяха попаднали социалистите и десните, разчитайки на екипната работа и минимална лоялност. Сега той се бори за оцеляване в уличен бой, който не е инициирал. Договореностите му с Васил Божков го устройваха, нещастната трета страна бе Пеевски, който не получаваше своето и „хлапето“ задвижи прокуратурата. Същият модел се проследява и при разследванията срещу братя Бобокови, които подкрепят водещия коалиционен партньор на ГЕРБ, заради темата внесените отпадъци. В нея се игнорира умишлено лидера в този сенчест бизнес Ковачки, защото той се ползва със защитата на Доган. Предупредителните изстрели срещу Валентин Златев, който е най-приближения до премиера олигарх и който знае повече за него, отколкото всеки друг, попадат в същата категория.
Ако Златев се почувства заклещен в ъгъла и бъде принуден да се бори са собственото си оцеляване, той може да стане, поне хипотетично втори Божков и Борисов да пострада. А започне ли да говори, Пеевски и Гешев моментално ще превключат на наратива за борбата срещу „зловредното руско влияние“. Васил Божков успя да ги примами да излязат от окопа на предварително подготвените опорни точки и заучени фрази.
Премиерът вече принуден да се явява лично по телевизията, за да се опитва лично да обезвреди поредната информационна бомба. Той не получи особена подкрепа от шефа на пресцентъра си, с нейните информационни намеси. Злополучният и опит му нанесе тежък удар в защитната стратегия, като отвори нови линии на уязвимост и разследване, като превърна г-жа Арнаудова в основна мишена на обществен и медиен контрол. От първоначалната тактика на „блестяща изолация “ няма и помен.
Оттук нататък е само въпрос на време, Борисов да хвърли кърпата и да свика предсрочни избори. Той няма да издържи на натиска от всички страни, но най-вече от Движението на права и свободи. Колкото по-дълго отлага, толкова по-голяма е вероятността да завърши мандата си с разбита армия. Моделът на КТБ за враждебно поглъщане на бизнеси никога не е имал за цел да обслужва друг, освен главните лица – Пеевски и Доган.
Борисов никога не е държал силните козове в битката под повърхността в съдебната система. Бяха му разрешили да играе ролята на цар и да трупа лично богаство, но дойде време, когато истинските господари излизат на преден план. Лидерът на ГЕРБ още вярва, че е в състояние да спечели най-много гласове на предстоящите избори.
Корупционните скандали обаче ще вземат своето, особено ако тази сага продължи да се развива с нови разкрития и скандалът пресече границите, което е неминуемо. Дори в сценария на ГЕРБ, при който те остават с най-голямата група в парламента при предсрочни избори, Борисов ще има по-малко власт и ще бъде възприет като пасив и фигурант. Преценете сами.
Къде са Доган и „паякът“ Пеевски, които започнаха атаката срещу Божков?
Къде е Борисов?
Илиян Василев, Analyses & Alternatives
