През последните месеци т.нар (подчертано) социологически изследвания „улавят“ сериозни размествания в доверието към политически фигури и отделни политически организации. На базата на тях анализатори, журналисти, политолози, експерти правят обширни анализи, коментари и пространни интервюта, с които формират и моделират общественото мнение.
След началото на епидемията социологически изследвания се правят, там, където са правени, защото остава съмнението, че някои са писани на коляно,изключително по телефона. Изкривяванията на данните при такива изследвания често са над 50 %. Ключов въпрос е надеждността на правенето на телефонно интервю конкретно в България, където априори властват страх, несигурност и зависимости. Доверието у нас е супер дефицитна стока, за разлика от останалите страни в ЕС.
Колко души в нашенската реалност ще си кажат честно и откровено, когато им звънне по телефона някой непознат (анкетьор) за кого ще гласуват, кого наистина харесват и какви са политическите им пристрастия? Въпросът ми е по-скоро реторичен.
За съжаление, напоследък дори сериозни публични личности пишат текстове, в които се опират на подобна квази-социология. След като и водещият на Панорама си позволи да цитира едни подобни данни, явно нещата са сериозни и заслужават внимание.
На базата на неточните и откровено фалшиви социологически изследвания, с които ни заляха, могат да се правят само и единствено фалшиви анализи и коментари. Който се опира на подобни числа, волно или неволно, манипулира. Нищо повече!
Следващият път, когато видите изследване от времето на корона кризата, просто не му вярвайте!
Калоян Методиев, началник на кабинета на президента, Фейсбук
